Бизнес перспектива: Следващата търговска война с Китай може в крайна сметка да е от полза за планетата

Търговската война между Китай и Запада за екологични стоки със сигурност не е най-добрият начин за борба с изменението на климата. Това ще доведе до неефективно производство, прахосани пари, по-бавен икономически растеж и геополитическо напрежение. Но въпреки всичко тя може да забави глобалното затопляне.

Докато Пекин наводнява света с евтини зелени стоки, богатите демокрации и някои нововъзникващи пазари ще поставят търговски бариери. Това ще забави техния енергиен преход, тъй като те ще плащат повече за чиста технология, отколкото без тези тарифи. Но насищането с електрически превозни средства (EV), слънчеви панели, батерии и други подобни технологии ще ускори процеса другаде.

На теория има много по-добър начин да спрем затоплянето на планетата. Целият свят може да наложи висока цена върху въглеродните емисии, стимулирайки производителите и потребителите да преминат към зелени технологии. Тогава няма да има нужда от скъпи и разточителни субсидии за задвижване на процеса.

Китай и Западът биха могли да се доверят един на друг, вместо да участват в борба за власт. Тогава никой не би се тревожил, че единият може да спечели технологично предимство, което да използва срещу другия – и производството на зелени стоки може да гравитира към тези места, където има производствено предимство.

Предстоящ сблъсък

Всичко това обаче са само мечти, пише Хюго Диксън за Ройтерс. Въглеродното ценообразуване или не съществува, или е твърде незначително в по-голямата част от света. Китай и Западът са в квазистудена война. Междувременно почти всяка страна с индустриални стремежи иска част от бързо развиващи се зелени индустрии.

Китай вече доминира в това, което нарича „трите нови“ индустрии – слънчева енергия, електромобили и батерии. Това е отчасти се дължи на факта, че ги субсидира, отчасти защото страната е добра в производството и отчасти защото изгради икономии от мащаба, за да обслужва собствения си огромен пазар.

Китайските инвестиции в чисти технологии са нараснали с още 40% до 890 милиарда долара, миналата година, според анализ на Carbon Brief. Не е изненадващо, че цената на слънчевите панели спадна с 42% миналата година, докато тази на батериите намаля наполовина.

Президентът Си Дзинпин превърна тези индустрии в стратегически приоритет, отчасти за да осигури работни места, докато Китай преминава през болезнена имотна криза. Компаниите все повече се насочват към тези индустрии, защото това са едни от малкото сектори, в които могат да постигнат положителна възвръщаемост, макар и тя да намалява, казва Алисия Гарсия Ереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis.

Китай изнася излишния си капацитет в слънчеви панели за известно време и държеше 88% от пазара извън страната миналата година, според Natixis. Същият процес сега започва с произведените в Китай батерии, които имаха 28% от пазара извън Китай миналата година, и електромобилите, които отговарят за 11%.

Други страни, които преди това загубиха своите стоманени, алуминиеви и слънчеви индустрии в полза на Китай, този път реагират по-бързо, казва Уенди Кътлър, бивш заместник търговски представител на САЩ, сега експерт в Института за политика на обществото в Азия. ЕС започна антидъмпингово разследване срещу електромобили, внесени от Китай, което може да доведе до налагането на мита. Южна Корея, Япония и други големи автомобилни производители, са притеснени – като това важи и за бързо индустриализиращи се нововъзникващи икономики като Индия, Бразилия и Турция.

Най-голямата възпламенителна точка ще бъде между Съединените щати и Китай. Зелените субсидии, които Вашингтон плаща на местните производители като част от своя Закон за намаляване на инфлацията и съществуващите мита от 27,5% върху вноса на китайски автомобили може да не са достатъчни, за да спрат притока на автомобили от азиатския гигант, казва Кътлър. От своя страна Пекин се оплака на Световната търговска организация относно субсидиите на Вашингтон.

Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, алармира за китайския свръхкапацитет, когато пристигна в Гуанджоу миналия петък. Но Пекин няма да спре развитието на тези сектори, казва Хунг Тран от Атлантическия съвет. Тогава Западът ще отмъсти.

Пекин може да отговори със санкции от типа „око за око“. Ако Доналд Тръмп е президент на САЩ дотогава, търговската война може да стане грозна, тъй като той казва, че може да наложи мита от над 60% върху китайския внос.

Зелени линии

Въздействието на всичко това върху планетата е отделен въпрос. Вярно е, че преходът в страните, които спират евтиния китайски внос, вероятно ще отнеме повече време. В края на краищата, техните потребители няма да са толкова запалени да купуват електромобили и техните комунални услуги няма да възприемат слънчева енергия толкова бързо, ако трябва да плащат повече.

Но може да има смекчаващи фактори. Като начало китайските зелени технологични компании инвестират в чуждестранни пазари, за да заобиколят потенциалните мита, казва Илария Мазоко от Центъра за стратегически и международни изследвания. САЩ може да са до голяма степен извън обхват, но Европа, Югоизточна Азия и Латинска Америка все пак ще получат много китайски фабрики и стоки.

Нещо повече, Съединените щати може да успеят да активизират своята инициатива за „френдшоринг“, която предвижда развитие на вериги за доставки в съюзническите страни, като същевременно се избягва зависимостта от Китай. Тъй като нейните съюзници трябва да се възползват от своите сравнителни предимства, това може да намали разходите – дори и да не до китайските нива.

Междувременно изобилието от китайски електромобили, слънчеви панели и батерии трябва да стимулира прехода към нисковъглеродна икономика в останалия свят.

Вземете за пример възобновяемата енергия. Светът ще има капацитет да произвежда 1262 гигавата слънчевата енергия през 2030 г., но ще инсталира само 498 GW, според основния сценарий на Международната агенция по енергетика. Ако вместо това светът инсталира 800 GW, доставената допълнителна електроенергия с нулеви въглеродни емисии ще накара производството на въглища в Китай да падне с 20% под базовия сценарии през 2030 г. Емисиите от всички изкопаеми горива в Латинска Америка, Африка, Югоизточна Азия и Средния Изток ще бъдат една четвърт по-ниски.

Като се има предвид, че Китай е най-големият въглероден замърсител в света и емисиите в глобалния юг нарастват бързо, ускоряването на техните преходи би било добро за планетата. Въпреки че една търговска война би донесла много проблеми, това е по-добър сценарий за изменението на климата от този, при който Китай не залагаше на зелени технологии, а Западът вървеше напред с бавно темпо.