ЕК повиши прогнозата си за ръста на българската икономика до 1,9% през 2024 г.

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да се увеличи с 1,9 на сто през 2024 г., според зимната прогноза на Европейската комисия (ЕК). Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на ЕК за растеж на българския БВП с 1,8 на сто през тази година. За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто, по данни към 11 януари 2024 г. В прогнозата на Министерството на финансите при приемането на бюджета е заложен ръст на БВП от 3,2 на сто.

За 2025 г. ЕК прогнозира българската икономика да нарасне с 2,5 на сто, което до голяма степен съвпада с нейната есенна прогноза. 

Вътрешното потребление се очаква да бъде основен фактор за икономическия растеж на България.  

Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България, измерена спрямо Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се понижи значително до 3,4 на сто през 2024 г. В есенната си прогноза ЕК очакваше годишното нарастване на цените у нас да достигне 4 на сто през тази година. 

Прогнозата за годишната инфлация в България за 2025 г. е за ръст от 2,9 на сто, като тя не се променя спрямо доклада й от есента, предаде БТА. 

Като цяло през миналата година повишаването на цените у нас възлиза на 8,6 на сто. Това равнище е малко по-ниско в сравнение с предвиденото в есенната прогноза за годишна инфлация от 8,8 през 2023 г. 

ЕК обаче влоши прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната през 2024 г. до 0,8% от очакваните по-рано 1,2%. Прогнозата за растежа на  брутния вътрешен продукт (БВП)  на  Европейския съюз( ЕС) през тази година пък е понижена до 0,9% от 1,3%. През 2023 г. ЕК оценява растежа на БВП на еврозоната и ЕС на по 0,5%.

В  зимната прогноза на ЕК ,се предвижда през 2025 г. икономиката на еврозоната да се ускори до 1,5%, а на ЕС - до 1,7%, се казва в ай-новата зимната прогноза на ЕК. През ноември  миналата година  Elврокомисията  прогнозира ръст от съответно 1,6% и 1,7%.

Стагнацията в европейската икономика се дължи на намаляващата покупателна способност на домакинствата, намаленото външно търсене, по-строгата парична политика и частичното прекратяване на фискалните стимули през 2023 г., се казва в прегледа на ЕК.

"Икономиката едва избегна техническа рецесия през втората половина на миналата година, а перспективите ѝ за първото тримесечие остават неясни", заяви ЕК.

В същото време има и положителни страни, които могат да се извлекат от прогнозата за инфлацията.

"Рязкото понижение на цените на енергията доведе до широко разпространено и по-рязко от очакваното намаляване на инфлационния натиск. Тъй като предлагането на енергия в региона продължава да изпреварва търсенето, цените на петрола и особено на природния газ сега са значително по-ниски, отколкото очаквахме през ноември", се казва в прегледа.

ЕК отбелязва, че въпреки малките рискове, свързани с повишаването на разходите за превоз на товари поради ситуацията в Червено море, базисната инфлация в Европа продължава да се забавя стабилно.

"Като цяло условията за постепенно ускоряване на икономическата активност през тази година остават налице", се казва в прегледа.

Според прогнозата на ЕК инфлацията (индексът ХИПЦ) в еврозоната ще се забави до 2,7% през тази година от 5,4% през 2023 г. и ще намалее до 2,2% през 2025 г. В ноемврийската прогноза на регулатора темповете на инфлация за 2024 г. и 2025 г. бяха съответно 3,2% и 2,2%.

Икономиката на Германия  ще се увеличи с 0,3% през тази и 1,2% през следващата година, на Франция - с 0,9% и 1,3%, на Италия - с 0,7% и 1,2%, на Испания - с 1,7% и 2%.

Прогнозата на ЕК е, че световният БВП (без ЕС) ще се увеличи с 3,3% през 2024 г. и с 3,5% през 2025 г. Припомняме, че през 2023 г. регулаторът прогнозира темп на растеж от 3,5%.