Новата икономика: Как ще изглежда агробизнесът след 30 години 

Каква ще бъде храната на бъдещето? Как хората ще се занимават със земеделие и животновъдство?  До 2050 г. се очаква агропромишленият комплекс по света да претърпи значителни промени с фундаментален трансформационен характер. Те ще бъдат обусловени от социални, научни, технологични, икономически, екологични и ценностни тенденции. 

Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО на ООН) посочва няколко ключови области на развитие на агробизнеса: 

• Повишаване на ефективността на животновъдството и компетентно използване на ресурсите; 
• увеличаване на усилията за рециклиране на отпадъците и минимизиране на загубите в рамките на затворен цикъл на биоикономиката; 
• използване на природни решения за увеличаване на компенсациите за въглеродни емисии; 
• стремеж към здравословно и разнообразно хранене и развитие на сектора на алтернативните протеини; 
• разработване на политики и решения за стимулиране на промяната. 

Нарастване на населението, недостиг на ресурси и нови технологии 

Непрекъснато нарастващото световно население стимулира търсенето на храни, което поражда нови идеи и подходи за изхранване на все повече хора. Въпреки това, поради урбанизацията, обработваемата земя и селското население, работещо в агробизнеса, намаляват. Отговорът на това предизвикателство е активното използване на високоефективни съвременни технологии: интернет на нещата (IoT) и безжични сензори (IoTWS), безпилотни самолети и роботи, вертикално земеделие, напояване с хидропонна технология и нови постижения в отглеждането, както и технологии за енергийна ефективност и възобновяема енергия. 

Изкуственият интелект, интернет на нещата и технологиите за роботизация ще повишат значително производителността в агробизнеса и ще решат проблема с недостига на работна ръка, както и ще увеличат рентабилността на отрасъла в дългосрочен план, смятат експертите.

Роботизираните устройства продължават да се усъвършенстват и с течение на времето ще могат да помагат при изпълнението на все повече задачи в агробизнеса. И тогава човекът ще бъде освободен от тежкия и неквалифициран труд, а ролята му ще се сведе до управление на различни видове устройства. Така, според оценките на McKinsey&Company, ако се осигури свързаност на устройствата, използвани в агробизнеса, е възможно до 2030 г. световният БВП да се увеличи с 500 млрд. долара.

Неоиндустриално селско стопанство

Технологиите за генно и протеиново инженерство ще помогнат за създаването на нови сортове растения и породи животни, щамове микроорганизми с уникални свойства. Очаква се скок в биоинформатиката и геномиката в полза на селското стопанство.

Недостигът на микроелементи се свързва с множество здравословни проблеми, включително отслабен имунитет, анемия и забавен растеж при децата. Последните оценки в световен мащаб сочат, че повече от половината деца в предучилищна възраст и две трети от жените в репродуктивна възраст страдат от недостиг на поне един микроелемент. Разработването на биологично обогатени култури ще осигури повишено съдържание на микроелементи в тях.

В областта на храните и селското стопанство най-голям принос за антропогенните емисии имат животновъдството, загубите и отпадъците от храни и производството на ориз. Ето защо разработването на растителни сортове и породи животни, които отделят по-малко метан, ще бъде важен акцент. Например, една вероятна стратегия би могла да бъде разработването на нови сортове ориз, които отделят по-малко метан.

Друга обещаваща технология е намаляването на емисиите от чревната ферментация на животните. Решенията, които учените проучват в момента, попадат в четири категории: ваксини, селективно развъждане, фуражи за животни и лекарства, но най-устойчивите резултати вероятно ще дойдат само от селективното развъждане.

Развитие на пазара на алтернативни протеини 

Успоредно с това се очаква разпространението на алтернативните протеини да нарасне: до 2050 г. те ще преобладават в производството. Следователно в храненето на хората ще се наблюдава преход от традиционните протеини, познати на хората от хиляди години, към индустриално произведените протеини. Вече се полагат основите на политика за търсене на възможни алтернативи на животинските продукти, които да сведат до минимум отрицателното въздействие върху околната среда , включително и насърчаване на растителната диета. 

През 2050 г. степента на институционална промяна ще позволи активното използване в храната не само на животински протеини или техни растителни аналози, като соя, но и на култивирано месо, ферментирало месо и водорасли. Растежът на пазара на алтернативни протеини се очаква да продължи, тъй като през следващите десетилетия се очаква той да нарасне значително във всички категории. 

Любопитен факт е, че между фантастичната идея за създаване на култивирано месо, формулирана през 1930 г. от Фредерик Едуин Смит, британски министър за Индия и писател, и момента на разпространение на промишленото производство на култивирано месо минават повече от 100 години. В сборника „Светът през 2030 г.“ той представя идеята за „самовъзпроизвеждащи се пържоли“. 

Екотрендове 

 Тенденциите в областта на околната среда ще окажат значително влияние върху сектора на агробизнеса, като много процеси ще претърпят сериозни промени. Според прогнозата на ОИСР-ФАО до 2033 г. се очаква глобалният интензитет на емисиите на парникови газове от селското стопанство да намалее, тъй като ръстът на производството ще се основава на повишаване на производителността, а не на разширяване на обработваемата земя, въпреки че преките емисии от селското стопанство все пак ще се увеличат с 5%. 

Очаква се ръстът на растениевъдството да се дължи предимно на повишаване на производителността на съществуващите земи, а не на разширяване на обработваемите площи. По подобен начин се очаква голяма част от ръста на животновъдството да се дължи на подобряване на производителността. 

Предпочитания на потребителите 

Променящите се ценностни тенденции също ще бъдат от значение: потребителските предпочитания ще се променят под влияние на настоящите политики в САЩ и ЕС. Клиентите с традиционни предпочитания ще бъдат заменени от купувачи от Alfa и Zet поколението, които имат напълно различни представи за естественост и етичен произход и производство на продуктите. В противовес на разбирането за устойчиво производство през 2000 г. като производство в провинцията по традиционни методи или в биологична ферма, може да се твърди, че устойчивите продукти ще се отглеждат в затворени системи с помощта на роботи и най-новите постижения в областта на развъждането.