Baba Marta rulzzz :) *

Така се случи, че тази година ми се наложи да подготвя няколко думи за мартениците, за да ги подарим на чужденци. Признавам си, че google-нах по въпроса и открих странна смесица от обяснения, свързани с обичая. Допълниха ги приятели, роднини и познати, които разбраха за моята задача; от което ми стана още по-объркано. От тракийски, през прабългарски, чак до православен обичай стигаха предположенията и предложенията. Което ме накара да се замисля колко сложно е да определим себе си, след като една от най-нашенските и «годни за маркетиране» традиции ни е толкова неясна. Даже се замислих дали не се въртим в един своеобразен кръг на традицията – след като може би е прабългарска (а прабългарите са били монглоидни) и след като днес мартениците се правят в Китай. Обръкването на конците обаче винаги разваля мартениците и затова е добре да си изясним този въпрос преди и тя да е потънала в забрава.

Объркването води и до други много по-съществени въпроси. Дори и когато шумно се рекламират публичните лекции на хора, които подозираме в почти свърхестествени способности в брандирането на цели държави пак ни остава съмнението дали са уловили това, което е важно, за да гради една държава популярност и устойчив имидж. Всъщност – основният проблем когато обсъждаме имиджа на България според мен е да решим дали го правим заради СЕБЕ СИ или за да привличаме ЧУЖДИ ТУРИСТИ, които в смелите мечти на много хора могат да станат основен източник на национално благоденствие. Защото в първия случай се налага имиджът да е по-скоро ГОРД И ПРЕСТИЖЕН, а във втория – ПРОМОЦИОНАЛЕН И УСЛУЖЛИВ. Ако постъпим като жабата от брадатия виц, която не могла да реши дали да застане в групата на умните или красивите животни – имиджът ни ще си бъде все така жабешки и очакването да дойде някой да целуне България и тя да се превърне в „Швейцария на Балканите” ще си остане излъгано.

Също така държава, която е склонна да отпусне СТО МИЛИОНА ЛЕВА за подслушване и следене на своите граждани и отпуска ОСЕМ МИЛИОНА за туристическа реклама едва ли може да разчита на особено добър имидж. Тогава мартеницата обяснена като „амулет срещу Зли сили” е добрият символ за универсална употреба. Но мартеницата е надживяла всички правителства, национални катастрофи, национализми, фашизми, комунизми и други катаклизми (благодаря на Ръдиърд Киплинг за влиянието в моето детство) и е толкова оптимистична и блага по своята символика „от-до”, че всички вярваме в нейната чудодейна сила. Недостатъкът й е типично български – носим максимум за месец през годината. Кратко, като периодите на оптимизъм, които имаме. И чужденците много ни се чудят, че имаме толкова хубава традиция, а сме толкова песимистично настроени към всичко наоколо. Затова оставам с пожеланието всички да си вържем вътре в себе си мислено по една мартеница и да не я сваляме по цяла година – и без това не сме цъфнали много-много, но поне да ни стяга по малко и да ни напомня, че има нещо наше си, което цял свят харесва...

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

* „Баба Марта е много готина” – едва ли може да се преведе сленг с жаргон, но поне имах желание...