Безработицата застрашително прераства в безакълица

Институтът за пазарна икономика огласи тревожни данни за спада на заетостта в България – 12% общо, 30% от които са младежка безработица. Тези данни би трябвало да стреснат и обществото, и фирмите. Но психологическият проблем в насаждането на страх е, че за да бъде преодолян, той задължително трябва да има изпълнимо решение, което да помогне преодоляването на страха. Ако хората са прекалено уплашени, те се вцепеняват и не правят нищо.

Страхът ни е взел акъла и това май е единственият въпрос, по който има твърд обществен и политически консенсус. България е вцепенена от нищо-неставането – икономиката е замръзнала, борсата е в кома, хората си броят стотинките и гледат да не загубят и малкото, което имат, а политиците се опитват „на мускули“ и гол ентусиазъм да стимулират потреблението с лозунги отпреди колективизацията. И макар да знам, че не казвам нищо ново, има една много важна подробност в цялата тази вцепеняваща ситуация – политиците трябва да разберат, че ситуацията лежи изцяло върху техните глави и телеса. Обществото осигури и финансовата стабилност през последните 15 години, и политическия мир, и предпоставките за растеж на бизнеса с ниските доходи, липсващите здравни и социални плащания и останалите трудови издевателства. Въобще почти всичко, което се случи през този период е наша заслуга, а не на някой от месиите, комуто поверявахме властта и във времена на икономически уют те спокойно ни „хранеха с вера“ и тъпчеха с несметни пари обръчи от фирми.

Сегашното правителство ще го отнесе за всички предишни – това са законите на политиката. Ако успее – чака го нов мандат, с всички плюсове и минуси; но и историческото доказателство, че е променило статуквото. Ако ли не – ще си тръгне като всички преди него – тихо и облекчено, с придобивките от властта, но без перспективата да се върне в нея. Но никой все още не е чувал за „безработен бивш министър“ и точно там е проблемът – че никой от министрите не разбира какво точно е да си безработен или да си собственик на фирма, чието производство напоследък се изчерпва с това да произвежда… безработни!

Не само армията от безработни чака на властта да има решение. Бизнесът също чака да види смислени политики, които да му развържат ръцете. Но в голямата си част чака просто да консумира някакви държавни средства, с които да отчете заетост и когато средствата свършат – да върне безработните там, откъдето ги е взел. И така до следващото раздаване. Неблагодарната работа в декларираните условия на либералната икономика по действеното прилагане на политиката по заетостта пак трябва да я свърши бизнесът. За което отново политиците да се поздравят с успех. Порочният кръг, в който всички ги е страх и никой не предприема нищо се затваря все по-здраво.

Нямаме друг полезен ход в тази глупава ситуация, освен мъдро, но скептично да си припомним думите на Франклин Делано Рузвелт, който успява бавно и мъчително да изведе Америка от Голямата депресия: „Единственото, от което трябва да се страхуваме е самият страх – безименен, нелогичен, неоправдан ужас, който парализира така необходимите усилия да превърнем поражението в напредък.“