Всеки за себе си – банкери, индустриалци, енергетици – всички заедно надолу

Бизнесът отново предяви претенции към енергетиката за забавената реформа и неспазените обещания от правителство. Действително фирмите у нас страдат от двойния пресинг на банки и енергетика, което силно влошава условията за бизнес и конкурентните им позиции.
Ако погледнем равнищата на печалбите в банковата сфера и ги съпоставим с трудностите в енергетиката едва ли ще решим да влагаме в енергийни проекти.
Добрата новина е, че щем не щем, ще преминем към свободен пазар и там протестите на бизнеса ще изглеждат абсурдни. 
Но изглежда някой бърза да изпревари или се застрахова срещу поскъпване на електричесата енергия на свободния пазар. А такова ще има неизежно в обозрима перспектива, паралелно с интеграцията на нашия в регионалния пазар. В търсенето на най-добри условия и привилегия на по-ниски цени, представителите на реалния сектор не правят нищо различно от това, да повтарят секторните егоистичните мантри на банкери и енергетици. Всеки за себе си, всички за никой.
Първо, бизнес организациите мълчат звучно за много по-големите щети и извземане на доходи в „пленения“ пазар на горивата. В сравнение със загубите от повишението на цените за електрическата енеригя за индустриалните потребители, това което същите индустриалци губят от непазарните цени на горивата е в пъти повече. Но мълчат. Упорито. Защо ли?
Какви ли не абсурдни обяснения получаваме – че инвестициите в Нефтохима трябвало да се амортизират (като че ли се намираме в централно планова, а не в пазарна икономика), че имало някакъв митичен лаг между момента на купуване на петрол и продажбата на дериватите на бензиноколонката (като, че това става само у нас и само когато цените падат). КЗК е толкова сляпа, че не може да открие непазарна практика в това една и съща верига да продава продуктите си в един и същ град с повече от 30 стотинки разлика. Ако в единият случай компанията продава на загуба – имаме непозволен дъмпинг, а в другия продава на монополна печалба – равна на другите компании от „картела“.
Но бизнес организациите мълчат трайно и системно за горивата и вдигат шум само за цените за електроенергия, макар че надплащат в пъти повече за горива, отколкото за електроенерегия.
Да, прави са бизрес лидерите ни, че в енергетиката реформата не тръгва и в най-добрия случай остава незабелязана. Да не би в горивата да сме по-добре. Там никой не говори за реформа – защото секторът бил частен!?
Прави са бизнес лидерите затова, че електоенергетиката има недопустимо високи равнища на вътрешни загуби, корупция и т.н.  Но равнищата са сравними и в реалната икономика, особено там където има свързаност с публични средства и държавни поръчки.
При горивата схемите за източване на средства чрез контрабанда, монополни печалби, кражби и т.н. да не би да са по-малки. Достатъчно е да сравните оценъчните стойности за количествата внесени и произведени у нас деривати и сумите по продажбите на колонки за да видите какви „загуби по веригата“ има. И те отиват в конкретни джобове и сметки.
Изглежда всички искат да прехвърлят рисковете по прехода от регулиран към свободен пазар за сметка на данъкоплатците, без да споделят ползите.
Има доста обяснения – едното е политкоректност, а другото е користен интерес.
Второ, напълно справедлива е бележката на премиера, че поради сривът в цените на природния газ и нефта, в българския бизнес са останали най-малкото два и половина – три милиарда лева. Това са спестени пари – които би трябвало да бъдат превърнати в нови инвестиции, нов растеж или в по-ниски цени на произвежданите услуги и стоки. Да сте видяли подобно намаление с десетки проценти? Няма, няма и да видите – защото мнозина по веригата не искат да видят намалени своите печалби и приходи, в това число и бюджетът.
Всеки си пази своята територия на монополни привилегии.
И в тази битка за запазване на „своето“ – банкери, индустриалци, енергетици – кой ще защити интереса на потребителите и на данъкоплатците?