Гърция търси друг виновник за собствените си грешки

Гърция смята, че за нея Брюксел не е достатъчен притегателен център, защото не е глобален лидер и няма перспектива. Така смята премиерът Ципрас, поне на думи. Забележете, това е твърдение на премиер на страна, заради която в значителна степен позициите на Европейския съюз са отслабени. От тази позиция, лидерът на СИРИЗА вероятно очаква да "стресне" Европейската комисия и канцлера Меркел.

Подтекстът изглежда е, че правителството на южната ни съседка се ориентира към членството в друга икономическа групировка, след като ЕС не е достатъчно щедър. Предполагаемо с евразийска Русия, Китай или направо БРИКС.

Кризата в гръцкият дълг ще бъде разрешена, а Гърция ще се върне към растеж - твърди с увереност Ципрас, докато уверява "своите", че за избирателите на СИРИЗА няма особен проблем ако затворят банките - те нямали депозити?!.

Кой ще мигне пръв? Отговорът не е сложен, защото двете страни излизат от съвършенно различни и най-вече неравностойни позиции.

Гръцката икономика не може да генерира достатъно приходи за да се балансира гръцкият бюджет, извън изобщо темата за обслужване на външните и задължения. Без външно финансиране не може да се поддържа сегашното равнище на пенсии и заплати, на публичните разходи и като цяло на жизнения стандарт на средния грък. Да не говорим за инвестиции в преструктуриране на икономика и цялостни реформи.

Докато не се намери равновесната точка на по-ниско равнище на благосъстоянието, гръцкото финансово уравнение ще бъде изцяло зависимо на външни финансовите инжекции. Това няма как да стане доброволно с методите на демокрацията, защото няма народ, който да избере да бъде понижено благосъстоянието му.

И тук е разковничето на проблема. Външният свят изисква и очаква гръцкото правителство да убеди гръцката общественост в неотменимостта на нуждата да се свият "според чергата", като увеличат данъчните постъпления за сметка на доходите на гръцките домакинства и бизнес.

Тъй като всички отговори минават през затягане на колани, правителството в Атина се стреми максимално да усили въздействието си върху западноевропейския елит по двете основни линии - обръщението към съвестта и към инстинкта за самосъхранение като принуди ключовите лидери - Оланд и Меркел - да се съгласят да продължат да финансират гръцките дефицити.

На българите аргументите със социалните последствията и тежестта не звучат убедително - все пак минахме през чистилището на "ада" със заплати от 5 долара месечно.

Но задължението на гръцкото правителство да напълни държавната хазна, да започне най-накрая да събира данъци, да увеличи приходи, включително чрез приватизация, да преструктурира икономиката и да се увеличат производителността на труда си остава неотменимо предварително условие за доверие на кредитори и нови заеми. Не е изключено да се намери някакво временно решение, за да се отложи развръзката, но цялостното решение е немислимо без шокова терапия и временен срив в жизнения стандарт.

Пълна илюзия, е че Русия или Китай ще заместят ЕС или МВФ като кредитор от последна инстанция на Атина. Първо защото никой не финансира генериращо все по-големи загуби предприятие, освен срещу собственост в активи. Но това не е кредитиране, а придобиване на "семейно сребро". Да се смята, че Русия, особено в сегашното си състояние ще извади десетки милиарди долари за да се притече на помощ на Ципрас е заблуда от най-висока проба. Неслучайно, германският финансов министър, без никаква ирония, насърчи гръцкото правителство да търси подобни "благородни" донори, да вземе всеки долар от всеки свой приятел за да се стабилизира. С това Германия изтри илюзиите, че има надпревара между големите глобални центрове кой да окаже първи помощ на Гърция.

Второ, няма кой, освен "тройката" и най-вече ЕЦБ, чрез механизма на извънредната ликвидна помощ (ELA) да осигури директно финансиране на гръцките банки, за да спаси влоговете на гръцките граждани. Това, което най-вероятно ще стане в понеделник нататък, без значение дали ще бъдем свидетели на банкова ваканция или не, е ЕЦБ да налее ограничена извънредна ликвидност в гръцките банки, за да спре паниката и масовото теглене. Но и този спасителен пояс може да е временна мярка - никой няма да хвърля добри пари подир лоши продължително време без системно решение.

Стратегията на ЕЦБ и ЕК е да работят за промяната чрез централната банка и гръцките банки, но това не е политика без рискове. Най-малкото защото отказът от пряко кредитиране на гръцкото правителство, може лесно да бъде заобиколен, ако хората на Ципрас могат да заемат от гръцките банки. Операцията по спасяване на обикновените гръцки вложители лесно може да се превърне в индиректен начин за финансиране на бюджетните дефицити. Това е и дилемата на "тройката":  как да принуди правителството, без да накаже обикновените гърци.

Класическа дилема, приложима и към санкциите срещу Русия, но невъзможна като мисия при равнищата на популизъм и обществена подкрепа за съответните лидери.

Ако обикновените гърци и банките действително вярват, че имат право да живеят назаем, без да връщат кредити, няма лесен и най-вече по-мек изход от ситуацията.

Вероятно за мнозина у нас благоденствието на съседите изглежда "незаслужено", защото никога България и българските граждани, пък и който и да е друга страна в ЕС няма да има възможност да получи близо 200% от брутния си вътрешен продукт в необезпечени кредити.

Класиката звучи малкият дълг е проблем на длъжника, големия - на кредитора. Можем само да си мечтаем за стандарт базиран на дълг от 40 000 долара на глава от населението, при положение, че в момента имаме около 6 000 долара като БВП на човек.

Но както се казва всяко зло за добро - у нас доходите ще вървят по възходяща тенденция, а у съседите ще трябва да падат до точката на новото си равновесие.

Перспективите за Гърция не са благоприятни, но най-вече в краткосрочен план, но при всички случаи не са катастрофични.

Възстановяването на драхмата, вероятно е неизбежно като по-безболезнен начин за възстановяване на балансите и икономическия растеж, като остави уравнението за решаване изключително и само на национална почва - между гръцките избиратели и правителство. Пътят ще бъде изключително болезнен, особено ако няма помощ отвън и най-вече от ЕК, защото лечението на МВФ е още по-радикално.

Факт е, че никой не търси умишлено банкрута на Гърция, но има червена линия на търпение и най-вече на здравия разум, от страна на ЕЦБ и ЕК, което не може да бъде премината, защото именно тогава съдбата на Европейския съюз и на еврозоната ще бъде поставена на карта с прецедентите на безкрайни и необвързани с реформи в бюджета и икономиката финансови вливания.

Какви са рисковете за нас?
Най-отрицателните ефекти са свързанаи с общите възприятия на пазарите и инвеститори за нестабилност в региона. За мнозина доскоро Гърция беше входната точка за региона, но това бе валидно преди влизането ни в ЕС. Но все още не е сигурно, че при оттеглянето си подобни инвеститори от Гърция те няма да се оттеглят от региона - изобщо. По-силен интерес ще има към активите, които гръцкото правителство ще предложи на форсирана приватизация. Съседите ни, обаче, едва ли ще допуснат грешката, която направихме ние - да не балансираме предлагане и търсене.

Общите възприятия за нестабилност в региона трудно ще се компенсират от крехките и несистемни предимства, които страни като България могат да предложат. Тревога будят и възприятията на пазарите за Западните Балкани, които останаха да "висят" в пространството с неопределения си статут по пътя към ЕС и НАТО. При равни други условия излизането на Гърция от еврозоната ще означава по-малко ЕС в региона.

Рисковите премии при кредитиране на страните от региона ще се повишат, а заедно с тях и лихвените равнища за суверенни и корпоративни кредити. Регионът е нестабилен, малцина могат да отделят България от Югоизточна Европа.

Заради Гърция е вероятно целият регион да бъде разчетен като проблемен и рисков, с всички произтичащи от това негативни последици, за влизането на страните от региона в по-високите етажи на интеграцията - Еврозона, Шенген, банков съюз, ЕС, НАТО.

Възстановяването на доверието на инвеститорите в региона трудно ще стане без началото на оздравителен процес в Гърция. Всъщност обявяването на дефолт - което е неизбежно независимо от това с колко може да бъде съкратен дълга на страната - едва ли ще предизвика тектонични трусове, макар и да не се изключват прояви на паника или истерични реакции, особено ако се забави или разфокусира реакцията на ЕС, ЕЦБ и МВФ.
Всъщност най-лошите сценарии за Гърция няма да бъдат изненада за пазарите. Затова и играта на Ципрас и Варуфакис в по-дългосрочен план не може да успее, защото те спекулират с страховете на Европа, като разчитаха ЕК да "мигне пръв" пред опасността от свръхреакция на пазарите и разпад на Еврозоната и на Евросъюза.

Всъщност е по-вероятно евентуално излизане на Гърция от еврозоната може да има точно обратния ефект, като дисциплинира членовете и усили позициите на еврозоната. 

Последствията от форсирано излизане от еврото с голяма вероятност ще предизвика вълна от консолидации в банковия сектор на южната ни съседка, което ще принуди гръцките "майки" да продават активи зад граница, за да стабилизират позиции на местния пазар. Но това не е новост, редица банкови активи зад граница бяха продадени, на други се търси купувач - което съвсем не е

леко. В момента пазарът на банкови сливания и придобивания в ЕС е изключително свит, е много вероятно предлагането на филиалите на гръцките банки в Югоизточна Европа да не срещне очакваното търсене, което ще остави задачата по оздравяване на местните филиали на гръцките банки в страните от региона на съответните правителства, в това число и българското. Това предполага извънредно финансиране и натоварване върху държавния бюджет.

Друг възможен негативен ефект от излизането на Гърция от еврозоната и прекомерен натиск върху финансите й, ще бъдат трудностите при изпълнение на ангажиментите и по международните проекти на нейна територия или с нейно участие, сред които са и такива, които пряко касаят България - интерконектора, терминала за ВПГ, ТАП, реверсна връзка, както и приватизацията на ДЕСФА и ДЕПА.

Най-голямата опасност е тоталното разминаване между обществените нагласи в южната ни съседка и средно претеглената оптималност при изхода от ситуацията, което може да пропилее време и средства на Европейския съюз и Еврозоната, критично нужни за рестартирането на европейските институции на по-конкурентна глобална орбита. В този смисъл управлението на СИРИЗА може да бъде изтълкувано не само като загубено време за Гърция, но и за Европа.