Да живее международното положение!

Най-важната политическа новина от вчера се оказа интригантското състезание кой колко бил верен на евроатлантизма. Лидерът на ДСБ Радан Кънев се усъмни в сутрешен блок в лоялността на премиера към НАТО и ЕС, защото не искал да воюва в Черно море с Русия. Г-н Борисов пък се обиди и преди началото на редовното заседание на Министерския съвет 11 (единайсет!) минути защитаваше честта си на верен евроатлантик. След това негови емисари плъзнаха по всички студия, заваляха статуси във Фейсбук, министърът на отбраната бе привикан в парламента, за да защити правилните идеологически позиции на министър-председателя и правителството.

Напоследък националните ни политици като че ли не се занимават почти с нищо друго, освен да се кълнат във вярност на нещо извън страната. Евроатлантизмът от толкова запенени хвалебствия и клетви във вярност е на път да се превърне в нещо като СССР и Варшавския договор от времето на комунизма. Даже при откриването на новата метростанция “Витоша” в столицата премиерът Борисов си го каза едно към едно: “Всичко се постига с помощта на бог. Аз бих добавил - и на ЕС.”

Да сложиш Европейския съюз на едно стъпало по всемогъщество с бог е трудно смилаемо дори за атеист като мен. Какво повече иска г-н Радан Кънев от подобна заявка за вярност към евроатлантизма? С право се обиди г-н Борисов на критиките му. Дори и Варшавският договор и СССР не са били така обожествявани по времето на комунизма, поради простата причина, че тогава не бе много редно да се вярва в бог.

Разликата между политическите партии напоследък е започнала да се свежда само в мнението им с кой Голям брат да вървим - с Русия или със САЩ? С православието или с мултикултурализма? И винаги според тях е възможно само едното. Ако харесваш САЩ и евроатлантизма, си длъжен да мразиш Путин и православието. Ако си русофил, някак си по подразбиране си срещу световния имперализъм, олицетворяван от евроатлантизма. Това крайно раздалечаване на партиите по отношение на геополитическата ориентация пък мен ме оставя с впечатление, че българската политика се е напълнила с международни лобисти, които изпълняват чужди дневни редове и изобщо не ги е грижа за актуалните проблеми на народа вътре в границите на страната.

Както се казваше в един стар комунистически лозунг: “Да живее международното положение!” Колкото повече избирателите биват принуждавани да мислят за него, толкова по-малко ще се вглеждат в това, което се върши на родната им територия. Даже вчера се появи и социилогическо проучване, което също подбутна нещата в тази посока. Според него най-големите страхове на българите били от тероризъм, радикален ислям и бежанци. След това стана ясно, че е имало известен инженеринг при изтръгване на тези резултати от респондентите, защото им е бил даден краен брой отговори, от които да изберат. И сред тях е нямало предложения като “да оберат и убият баба ти на село”, “да задлъжнееш толкова, че банката да ти вземе единствения апартамент”, “да те застрелят на Слънчев бряг, докато се веселиш в заведение”, “кмет да ти блъсне детето и след това съдът да го изкара виновно, че само се е хвърлило под гумите” или “да те пребият на улицата заради натиснат клаксон.”

Ако се разходите сред хората - това са най-големите им проблеми: битова престъпност, ниски доходи, бедност, безперспективност, колекторски фирми, безнаказаност на овластени местни дерибеи и престъпни босове. Ако гледате телевизия - бъдещето и физическото ни оцеляване зависят от това, на кой Голям брат ще пристанем.

Господа политиците са изгубили напълно връзка с електората. Тази констатация изобщо не е нова, но просто вчера се натрупаха събития, които да ни я заврат отново в лицето и да ни подразнят с нея. Вършат си възложените им незнайно от кого задачи (но със сигурност това не са задачите на избирателите им, които очакват от тях да направят живота им по-добър) и гледат много-много да не се срещат с народа, освен ако не е в контролирана среда от доказани симпатизанти, осигурена от партийните централи по места.

Дори кандидатите си за президенти не желаят да ни съобщят. Което е висша проява на презрение към нас като електорат. И така ни оставят с впечатление, че за тях е по-важно да се разберат и договорят помежду си за скритите си ходове по време на предстоящите избори. Ако ни уважаваха като равноправни партньори в политическия процес, щяха да ни дадат достатъчно време да опознаем кандидатите им за държавен глава, да проумеем програмите им, да направим информиран избор, преди да отидем до урните. Но не! Те не си правят труда да ни допуснат до тази демократична процедура. Накрая пак ще останем с лош вкус в устата, че и следващия президент са ни го назначили, а не сме си го избрали ние. Както г-н Борисов вече ни осведоми за предишния: “И магаре да бях предложил, и него щяха да изберат.”

Та защо да си създават главоболия и да мислят как да ни измъкнат от дъното на всички класации в ЕС? Нали имат мнение по международното положение и ги хвалят където трябва, някъде навън? Народът да си гледа работата. Важното е с евроатлантизма (или със славянството и православието, попълнете по избор) всичко да е наред.