Евтини кредити на пазарен принцип

България е сред първите три страни заедно с Испания и Малта, където ще се прилага Инициативата за малките и средните предприятия. Това стана възможно на 13 октомври, когато ЕК одобри едноименната оперативна програма. Съобщението  на Министерството на икономиката бе лаконично. Може би защото все още не е подписано финансовото споразумение с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), което ще уреди условията по изпълнението. Тук е мястото да се отбележи, че тази програма е първият ясен инструмент за финансов инженеринг през настоящия период, основан на пазарните принципи и насочен към българските малки и средни предприятия. Самите те обаче ще преценят доколко и какви очаквания да имат към него.

Инициативата за малките и средните предприятия ще разполага с портфейл от 102 млн. евро. Те са взети от бюджета на Приоритетна ос 2 на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и ще бъдат използвани за кредитни гаранции без таван на загубите от кредити. Целта е по този начин да се улесни достъпът до финансиране на малките и средните предприятия, да бъдат стимулирани икономическият растеж, заетостта и конкурентоспособността.

Всъщност гаранционният инструмент по Инициативата за малките и средните предприятия би следвало да се разглежда като подобрена версия на този по JEREMIE. Новото е, че ресурсът е изцяло осигурен от Европейския фонд за регионално развитие, т.е. няма да има национално съфинансиране, и че гаранциите осигуряват по-високо покритие на кредитния риск, което предполага капиталово облекчаване на финансовите посредници и по-благоприятни условия за получаване на кредити от страна на бенефициентите. А иначе схемата за изпълнение остава същата: Европейският инвестиционен фонд ще бъде натоварен с управлението на ресурса, като за целта ще издава директни гаранции на банките посредници, които да покрият до 80% загубите по кредити, но без таван за общите загуби в портфейла. Това става възможно, тъй като освен ресурса от структурните фондове на национално ниво той може да привлече в рамките на Инициативата за малките и средните предприятия средства от Европейската програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“, от Програмата за конкурентоспособност на малките и средните предприятия (COSME) и от ЕИБ, както и собствен ресурс.

Осигурените гаранции трябва да намалят съществено лихвите по кредитите, отпускани от банките, размера на исканото обезпечение, както и да се финансират значително по-рискови проекти, най-вече насочени към разработването на in-house (със собствен ресурс на предприятията) иновации. Стремежът е да бъдат отпуснати кредити на малките и средните предприятия в размер на 400-600 млн. евро за периода до 2023 г., като очакваният минимален leverage ефект е 4. Другояче казано, към всяко евро публичен ресурс ще бъдат привлечени 4 евро частен капитал. Парите за кредитите са изцяло собствен ресурс на банките.

Все пак мярката съвсем не е лишена от логика предвид факта, че гаранционният инструмент бе един от петте различни финансови инструменти в портфейла от 349 млн. евро на инициативата JEREMIE през програмния период 2007-2013 г., адресиращи предприятията в различните фази от тяхното развитие, както и по-рискови иновативни проекти. Специално по отношение на

финансовия инструмент за гаранции срещу кредитни загуби с таван България използва ресурс в размер на 61,4 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие. По този начин българските предприятия можеха да получават по-лесно кредити в размер от 5000 до 1,875 млн. евро при облекчени условия, които най-общо са: намаление на лихвения процент между 2 и 3 процентни пункта, осигуряване на 50% обезпечение, намаляване или липса на банкови такси, договаряне на гратисен период. Към май тази година е отчетена 88% усвояемост по инструмента, като са гарантирани над 4800 кредита на стойност над 320 млн. евро. Изплатените гаранции са 2,5 млн. евро, или около 0,97% лоши кредити в портфейла.

Необходимостта и адекватността на подобен гаранционен инструмент са обусловени от значително затруднения достъп до финансиране на малките и средните предприятия в България и хронично слабата инвестиционна активност. Извършеното проучване на пазара и търсенето на финансов ресурс, възложено от Министерството на финансите, показва, че текущите пазарни лихви по банковите кредити в България от над 7% са вторите най-високи в сравнение с останалите държави - членки на ЕС, като единствено в Румъния те са над 9%. В същото време в страни като Белгия, Франция и Люксембург средните стойности на лихвите през 2013 г. са около 2,1%. В допълнение повече от две трети от малките и средните предприятия у нас отчитат много труден достъп до финансиране през 2012 г., който е пряко свързан с фазата на развитие и финансовата история на предприятията – само 27% от фирмите, създадени след 2010 г., са използвали банкови кредити.

Съгласно разпоредбите на Регламент 1303/2013 по отношение на гаранционния инструмент не съществуват пречки да бъдат отпускани заеми за създаване на нови предприятия, капитал на ранните етапи, т.е. първоначален и начален капитал, капитал за разрастване, капитал за засилване на общата дейност на дадено предприятие или за реализация на нови проекти, проникване на нови пазари или ново развитие на съществуващи предприятия. Такава подкрепа може да включва инвестиции както в материални, така и в нематериални активи, както и работен капитал в рамките на приложимите правила на Съюза за държавната помощ.

Предстои да видим какви точно ще бъдат критериите за допустимост както по отношение на бенефициентите, така и по отношение на самите дейности, които ще се финансират. По мое мнение те едва ли ще се различават съществено от действащите до момента, тъй като вече са проведени предварителни разговори с банки, участвали и досега в изпълнението. Най-общо заемополучателят следва да е юридическо лице или едноличен търговец, регистриран по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите, да отговаря на определението за малки и средни предприятия съгласно закона за тях, да не попада в някой от забранителните режими на дейност. Рефинансирането на съществуващи заеми също е недопустимо.

Богдана Ваташка-Анави е дългогодишен експерт в областта на еврофондовете, иновациите и международното сътрудничество. Била е изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия и ръководител на Националния иновационен фонд.