Една доза Хорейшо и няколко конски фъшкии

След убийството на 16-годишния Георги в Борисовата градина вече не е същото. Полицаи патрулират по алеите, има ги и на коне, величествени, ръсят обилно фъшкии по пътя си. За хората на закона това е разрешено. Такава е цената на засиленото полицейско присъствие. Нищо, че е закъсняло. Някой наръга Георги, никой не го видя, никой не можа да го спре.

Всеки ден минавам на път за работата ми през парка и това се набива веднага в очи. Много полицаи и много фъшкии по алеите. За младите, които не знаят какво е фъшкия, това е bullshit, само че от кон.

Преди два дни се сблъсках челно със засиленото полицейско присъствие. Видях по пътя си полицейската кола и излезлите отвън ченгета. Но да се връщам обратно беше признак на гузност. Все едно бягам. Можеше да ме подгонят. Та тръгнах спокойно към тях. Единият се приближи, отдаде вяло чест, представи се и ми поиска личната карта. Не я носех. „За да си нямате неприятности, и да ни ви размотаваме в районното, ви предлагам да свидетелствате”, беше офертата на полицая. Предложение, на което не можеш да откажеш. Нямах паспорт, а имах бутилка водка в чантата. „Какво е станало”, питах аз. „А, нищо особено, наркоман”, отвърна той.

„Наркоманът” беше младо момче, има-няма 18. Седеше си кротко, отговаряше чинно на въпросите, очевидно му беше за първи път. Вещественото доказателство беше поставено върху раницата му и фотографът щракаше ли щракаше. Оръдието на престъплението беше една малка, ръчно свита цигарка. Момчето беше толкова прямо, че на подвеждащия въпрос на следователя: „Намерил си я на пейката, нали?”, кротко отговори:„Не, сам си я свих. Марихуана и тютюн. Една цигарка, какво толкова?”

Горкото момче. То явно не знаеше, че по българския закон за притежаването на цигара марихуана или хапче екстази, амфетамин и прочие забранени вещества, се наказва със затвор от 2 до 8 години. Не знае, че от Наказателния кодекс е премахнато понятието „еднократна доза” – вратичката, който спасяваше от затвор за една цигара. В интерес на истината вратичката, през която се измъкваха и дилърите.

Но в крайна сметка – да е знаел. Ще я запомни тази цигарка.

Но да се върнем към местопрестъплението. Ето я картината. Момчето седи на пейката, до него е вещественото доказателство – цигарката. Точно петима полицаи го пазят. Един следовател го разпитва. Двама свидетели, будни граждани, са готови да узаконят престъплението, сторено в сърцето на Борисовата градина. Стотици софиянци, които се разхождат в парка, гледат как полицията си върши работата. Сигурно си мислят, че са хванали убиеца на Георги.

Следователят пише в един халваджийски тефтер с пет индига. Бога ми, бях забравил какво е това индиго. Младите пък със сигурност не знаят. Това е „копи” от соца. Слага се между две страници. Другият свидетел, очевидно по-в час от мене и с по-будна гражданска съвест попита следователя няма ли да се направи полеви тест. „А бе ти май редовно гледаш Хорейшо, а?” Беше отговорът, придружен с бурен смях от полицаите.

Някъде около час продължи сцената със „залавянето на престъпника”. Шестима хора на закона си вършеха работата, двама будни граждани бяха свидетели на това. Едно момче не знаеше, че е изгоряло. Че утре, ако няма добър адвокат, влиза в затвора. За тази малка цигарка. И оттам ще излезе като един завършен престъпник. Шестима полицаи и двама будни граждани са свидетели на това.

А по същото време, докато шестима полицаи и двама будни граждани хващат на местопрестъплението този „наркоман”, един убиец праща в отвъдното 16-годишно момче. Там обаче няма шестима полицаи. Няма и свидетели. Останали са само сухи конски фъшкии по алеята.