За морала в бизнеса

Преди няколко години разговарях с Главния изпълнителен директор на глобална фармацевтична компания. Харизмата на този човек беше очевидна и се усещаше като магнит. Непрестореност и автентичност са другите думи, които ми дойдоха наум докато го слушах. Това са все качества, присъщи на откритите и честни лидери и доказателството не закъсня. Той ми разказа как преди няколко години е решил да освободи целия управленски екип на компанията в една от азиатските държави – не се придържали недвусмислено към етичния кодекс на фирмата. Не го и нарушавали напълно, но поведението им не било еднозначно. „Това не повлия ли чувствително на резултатите на този пазар”, попитах аз. „Разбира се. Продажбите ни спаднаха с 23 милиона евро, но не мога да заложа на карта репутацията на компания, която печели над 30 милиарда евро заради една държава.”, отвърна той без дори да се замисли.

Да, трябва да си много богат. Толкова богат, че да можеш да си позволиш да си етичен и да живееш в хармония със себе си, когато работиш.

Често се надпреварваме да постигнем повече, да спечелим повече, да натрупаме и завоюваме повече, за да докажем…, че сме повече. Когато единственото измерение на успеха са парите и съпътстващата ги власт, съществуването се изпразва до голяма степен от съдържание и се подчинява на тези две ”божества”.

Затова трябва да си необичайно богат, за да се измъкнеш от лапите им. Разбира се, че става въпрос за друго богатство, в което монетарното изражение далеч не е единственото. Свободата да избираш какво, с кого и как да работиш е лукс, който много богати просто не могат да си позволят.

През последните години темите за морала в бизнеса и спазването на етичния кодекс на поведение отекват все по-често в определени корпоративни среди, в академични кръгове, в събитията на неправителствени организации. Като че ли единствените имунизирани към този диалог се оказват политиците. Може би системата е така конструирана, че не позволява инакомислещи и действащи. Естествено тази политическа система сраства с приятелски, фирмени кръгове.

Защо е всичко това? Въпрос, който натрапчиво се появява, когато символи за противното на морала в политиката и бизнеса са хора със завидно материално положение. Колко още ще купят купищата откраднати или придобити с измама пари?

Спомням си разговор с добър познат, който на 30 години беше постигнал мечтата на много хора - мечтата за пълна обезпеченост. Тогава, при една случайна среща, той сподели, че точно това му действа … депресиращо. Можеше да отиде където реши, да направи или да има почти всичко, което би поискал. Тази неочаквана екзистенциална криза дебне зад ъгъла този, който направи материалното единствен свой идол.

Наивно е да смятаме, че всеки ще реши да се поучи от опита на други, които вече са били в храма на митичното богатство на пари и влияние. В този храм могъществото често е натрупано по начини, които са в явен конфликт с приетите за етични принципи. Затова, надеждата надниква от друга посока. В наше време потребителите започват да стават все по-осъзнати и питащи. Те се интересуват от това какво им се продава, как е създадено то, стои ли зад него нелицеприятен втори план. Нека не сме наивни. Подобни гласове и въпроси все още не отекват особено силно в ушите на тези, които произвеждат марковите си стоки в страни от „третия свят” при условия, които граничат със скотски и често водят до човешки жертви. Но и това ще се промени.

Примката на консуматорския материализъм тихо и неусетно се настанява на гърлата на нищо неподозиращи млади и стари хора, които щедро афишират социален и професионален успех. Хубавото е че стягането или разхлабването й е въпрос на лично осъзнаване и избор. Не винаги това означава, че трябва да напусне човек работата си, за да постигне хармония със своето чувство за морал, справедливост и етика. Но понякога е неизбежно…

За да е сигурен, че ще се чувства на мястото си, ще бъде полезно мислещият професионалист да проучи кои и какви са лидерите на организацията, към която предстои да се присъедини, каква е историята и културата на фирмата – онази, неписаната култура. Даже и фалиралите емблематични корпоративни гиганти си имаха своите внимателно съчинени и калиграфски изписани текстове за етичен код на поведение и морални норми.

Колко струва корпоративният морал? Има ли материално измерение стойността му? Все въпроси с нелесен отговор като се има предвид състоянието на огромните корпорации, които се сринаха само за дни след неблагоприятните разкрития за дейността и задкулисните си сделки.

Очевидно за главния изпълнителен директор на фарцевтичния гигант, за който ви разказах в началото, компромисът с етичните практики просто не съществува. Синхронът между етичните принципи и корпоративните практики се оглежда в името на фирмата, в разпознаваемостта й и асоциациите, които предизвиква в обществото. Не е случайно, че в балансите на публичните компании може да се види финансова стойност на името и репутацията им.

Бихме могли да потърсим остойностяване на морала като корпоративен актив не само във финансовите отчети на компаниите. Моралът е нравствена категория и определя компаниите така, както личната ценностна система определя отделния човек или семейство. Вероятно това е част от обяснението защо сред най-дълголетните компании най-често срещаме имената на фамилни компании. Да, борсовите им индекси не винаги са сред най-котираните, но те пък са шампиони в друга категория – на устойчивост. Точно както най-възрастните хора рядко са сред най-богатите, така и компаниите, които изповядват универсални добродетели, най-дълго се радват на лоялността на клиентите си и почитта на служителите си.

А в днешното време на бързо проникваща и мигновено разпространяваща се информация е трудно да потулиш двусмислените практики и да заблудиш клиентите. Те винаги са били тези, които гласуват с парите и лоялността си всеки ден и определят успеха или краха на една фирма. Погледнете как още преди да се доверим на дадена компания, едно бързо проучване в интернет за отзивите относно нея и продуктите й, предопределят потребителското ни решение. И най-убедителната маркетингова кампания не може да говори по-силно от гласа на репутацията, която ни следва като сянка.

Някак натрапчив е паралелът между казаното до тук със случващото се на площадите в София и големите градове. Това волеизявление на икономически и социално най-активната част от обществото ни не вещае добро за носителите на стария ред и привържениците на двойните стандарти.

Дано не звучи написаното до тук като назидателно морализаторстване. Целта по-скоро е всеки корпоративен лидер да осъзнае пряката си роля и влияние върху организацията, която води. По сходен начин политическата класа е отговорна за следата, която оставя след себе си и за това дали жигосва надеждите на народа си или проправя пътя към достоен живот. По това дали ще ни прозвучи отвлечено и пожелателно следната мисъл на Албер Камю, можем да преценим собственото си отношение по темата за корпоративния морал:

„Всеки живот, посветен на гонитбата на пари е смърт. Възкресението е в безкористността.”

Мария Шишкова