Заповечеинформацияпрочететелистовката

Член 134, ал. 2 на Изборния кодекс изисква всеки агитационен политически материал да е придружен с изречението, че купуването и продаването на гласове е престъпление, „като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата му площ“, а пък по телевизията и радиото същото послание трябва да се изговори ясно. И тъй като напоследък сме в предизборна ситуация, това се е превърнало в нещо като „заповечеинформацияпрочететелистовката“ в края на всяка реклама на лекарствено средство – съчетание от звуци, което дори не успяваме да разчленим в отделни думи, защото е изговорено с максимална скорост и по задължение. И каква полза от него?

Не знам как законодателят е решил, че задължителното добавяне на информацията за търговията с вот като престъпление ще има какъвто и да е ефект. Прилича повече на отбиване на номер. Освен това никой не е в състояние днес да очертае границите на понятието „агитационен материал“. Дали свръхемоционалният положителен очерк за някой кандидат-кмет е платена предизборна пропаганда, част от редакционната политика на издателя или чист непрофесионализъм от страна на автора – това е една от най-големите мистерии в българската журналистика напоследък.

Парадоксът е, че един агитационен материал става многократно по-скъп и ефективен, когато се представи като безплатна обективна истина. Дори съвсем наскоро осъмнахме с откровен ценоразпис на подобни услуги в един сайт на една Мадам. Но от години негласно по тази схема са направени по-голямата част от сделките между кандидати и медии. При подобна пазарна логика колко от възхваляваните от платената под масата пропаганда биха признали, че са герои на „агитационен материал“? Пък биха сложили в него и задължителната според чл. 134 от ИК информация за купуването и продаването на гласове? Нали така доброволно ще свалят цената и ефективността на рекламата, за която са платили по по-скъпата тарифа и ще развалят магията на лъжата?
Търговията с вот е само симптом на много сериозна болест, чийто корен е в пълното отчуждение между избиратели и избирани. И двете страни не вярват, че имат общи интереси и всеки гони само своя собствен – едните си плащат любовта на електората, другите дават обичта си срещу облаги. Същински публичен дом. Ако уведомиш магистрална жрица и клиент, че отношенията им са в разрез с българските закони, дали ще ги прекратят? Много вероятно е просто да ти отговорят, че това между тях е истинска безкористна любов, а не транзакция.

Българският Наказателен кодекс предвижда затвор до 7 години и глоби до 25 хил. лв. за купуване и продаване на гласове. Въпреки това търговията тече с пълна сила и нямаме нито една ефективна присъда за подобен род деяние. Ловят се дребните брокери на вот, в редки случаи се предприемат някакви декоративни наказателни мерки, а на следващите избори уж уличените пак са на борсата за електорална любов. И няма нито една дискредитирана партия.

Та вместо да се вкарват нови екзотични и ненужни разпоредби, като тази със задължителното послание за търговията с вота, защо просто не се прилагат наличните в Наказателния кодекс с цялата им строгост? Една присъда от 7 години и съсипан политически лидер биха имали повече ефект от милион повтаряния, че „покупката и продажбата на гласове е престъпление“.