Лошите уроци за парите

Темата за парите е табу в много семейства у нас. Дори да искаме да разговаряме с децата си за финансовото планиране, може би ни е трудно, защото не е имало кой да научи вас самите.

Грешен урок за парите № 1: „Искам това!“

Всеки родител е имал такава ситуация поне веднъж в живота си. Ние сме дали да се разбере на детето ни, че няма да му купим тази количка или кукла, но то започва да се тръшка, да реве и да се търкаля по пода на магазина. Предпочитаме да му купим „проклетата“ играчка, вместо да се излагаме пред всички и да слушаме риданията му по целия път до вкъщи.

Напълно ви разбирам. И на мен това е един от най-големите ми кошмари – нашата дъщеря да се превърне в „глезла“, която иска всевъзможни неща и започва да се тръшка, ако не ги получи. Въпреки това, ние всички много добре осъзнаваме, че това е грешен урок и ако продължаваме да отстъпваме всеки път, ще разглезим детето ни и ще го

превърнем в човек, който си мисли, че трябва да получава всичко, когато се разреве.

По-доброто решение: Разберете нуждите и желанията на детето ви

Всички знаем, че има разлика между нужди и желания. Нали? В нашето консуматорско общество, много често използваме думата „искам“ за неща, от които нямаме нужда, а това е просто поредното желание. Имаме ли нужда от нов мобилен телефон всяка година? Имаме ли нужда от нова дамска чанта? Най-вероятно НЕ и това са само желания.

За нашето дете обаче, тази играчка, сладолед или шоколадово яйце е най-важното нещо на света в този момент и ние трябва да го осъзнаем. То все още не прави разлика между нужда и желание (често и ние не я правим) и приема за съвсем нормално да получи това, което иска.

Колкото и трудно да ви е, трябва да му обясните, че не всичко, което иска, наистина се нуждае от него. След това, ще ни е по-лесно да проведем нормален разговор за неговите желания.

Двегодишната ни дъщеря е още малка, за да осъзнае разликата между нужда и желание, но когато иска нещо в магазина, което не сме склонни да й купим, спокойно й обясняваме, че тя има подобна играчка вкъщи и когато се приберем, ще си играе с нея. Съгласяваме се с нея, че тази е също е хубава, но е по-добре да си остане в магазина. Казваме ритуално „Чао, чао“ на играчката и се „разделяме“ с нея.

Грешен урок за парите № 2: „Не може да си го позволим“

Много от нас прибягват до тази фраза, когато се е изчерпал арсенала ни от други причини, за да не купим нещо на децата си. Това създава нагласа на недостиг и за бедност.

Наистина ли не може да дадем 40 лева за тази кола с дистанционно? Най-вероятно можем, нали?

Този „готов“ отговор може да обърка нашите деца. От една страна, те могат да попитат как точно се харчат парите в нашето семейство и защо има пари за нови обувки на братчето им, а няма за нов джойстик, въпреки че и двете са на една и съща цена. Тук урокът за нужди и желания може да помогне.

От друга страна, децата в такива семейства разбират, че парите никога не стигат и са наистина дефицитна стока. В този случай, те проявяват една от двете крайности – или започват да пестят от всичко, или харчат веднага всички получени пари, защото бързо могат да изчезнат.

Сами разбирате, че и двете поведения не са препоръчителни и могат да нанесат сериозни поражения в представите за парите на един зрял човек.

По-доброто решение: Планирайте покупките си

Големият проблем с този манталитет на оскъдица е, че контролът е извън детето ни и то е само пасивен участник в случващото се. Аз ви предлагам да върнем контрола в ръцете му с един прост, но много мощен въпрос – „Как може да си позволиш това?“.

Докато в първия вариант няма място за дискусии и решения, при втория се открива един цял нов свят от възможности. Детето ни започва да мисли как точно може да си позволи новите ски, колко струват и за колко време може да събере необходимата му сума.

Дадох примера със ските, защото това беше желанието на 9-годишния син на един приятел. Той не каза, че не може да си го позволят или че това е безсмислена покупка, а

заедно със сина му провериха колко струват едни нови ски (разбраха се, че е по-добре да са втора употреба) и му даде възможност да събере парите до зимата.

Първоначално, приятелят ми лепеше едни листчета на хладилника с надписи като „Почистване на двора – 10 лева“ и „Издаване на стари вестници – 5 лева“, които да помогнат на сина му да събере нужната му сума. Детето обаче се оказа доста изобретателно и скоро само предлагаше на съседи да им свърши някаква работа срещу малка сума. Парите, които му даваха баба му и дядо му, също отиваха в касичката за ските. Накрая то си купи нови ски за зимата, но урокът, който получи за планирането и възможностите ще му служи цял живот.

Грешен урок за парите № 3: „Мама и татко ще ти помогнат“

Дъщеря ви е похарчила всичките си джобни пари за седмицата и ви моли за още, защото иска да отиде с приятелите й на лунапарк. Как ще постъпите в тази ситуация, като много добре знаете, че това се случва почти всяка седмица и тя ще продължава да го прави? Ние сме родители и ще подкрепим децата си, каквото и да са направили, нали?

Лесното решение е да й помогнем, но това ще е лош урок за нея. Знам, че искате най-доброто за вашето дете и искате то да има щастливо детство, но не причиняваме ли повече поражения в дългосрочен план?

Тук ще отворя една скоба. Именно това поведение на родителите води до една смразяваща статистика у нас – има почти 300 000 млади българи до 29-годишна възраст, които нито учат, нито работят. Повечето от тях разчитат на своите родители, част от които вече пенсионери.

Да се върнем на лошия урок, на които учим нашите деца, когато решаваме финансовите им проблеми, вместо тях. Те трябва да разберат, че решенията, които взимат имат последствия и те самите трябва да поеме отговорност за тях. Това важи с особена сила за парите.

По-доброто решение: Останете децата ви сами да си научат уроците

Знам, че е изкушаващо да помагаме на децата си (дори финансово) докато не заживеят самостоятелно (а понякога и след това), но е по-добре те да научат уроците за

финансовото планиране в детството, докато „залозите“ са малки, а не когато са изхарчили парите за наема на квартирата и ви молят за „малък заем“.

Оставете децата си да се разочароват (колко и ужасно да звучи), но това ще е един от най-ценните уроци, за който те ще ви благодарят (или пък няма).