Любовта към лоу-тек*

Сложете ръка на сърцето си и кажете честно – знаете ли как точно работи електричеството? И аз не знам. Живеем във времена, в които само експертите разбират собствената си област. Отминаха времената, в които татко излизаше навън с гаечен ключ в ръка, за да оправи нещо по колата. Вместо това днес е обичайно хората да карат на ремонт своите „хай тек” велосипеди с 22 скорости. Ако отворите предния капак на своята съвременна кола, там няма много неща, които разбирате. „Да, ето това е акумулаторът”, но нещо повече от това? Разбирате колко необходим е акумулаторът, когато научите, че една съвременна кола включва няколко километра електрически кабели. Спомням си, че когато моя стар Harley-Davidson не искаше да запали, аз вадех кабелите на запалването и плюех на свещите. Понеже течността провежда електричеството по-добре този метод работеше безотказно всеки път. Ето това е „лоу тек”. Когато нещо се развали в днешно време най-често някой просто сменя някоя интегрална схема някъде. Отдавна отминаха времената, в които от бензиностанцията излизаше възрастен човек с омазнен работен комбинезон и предлагаше помощта си.

Днес по бензиностанциите изобщо няма възрастни мъже в комбинезони. Единственото, което не се е променило е, че там все още можете да си купите бензин. Чичото с комбинезона сега е 18-годишно момиче, което продава кроасани и капучино. Ако я попитате дали може да ви помогне да си почистите карбуратора тя вероятно ще ви помисли за душевно болен. Между другото, дори карбуратори вече не се намират.

Казаното дотук важи за почти всяка друга технологична област. Можем да използваме компютър, но знаем ли как работи? Ако отидем в кухнята – там има микровълнови печки и усъвършенствани конвекционни фурни. Плюс тефлон и въглеродна стомана вместо чугун и дърво. Старото транзисторно радио сега е iPod Nano. Знаем само как да го използваме, но не разбираме как работи.

Когато технологиите се променят все по-бързо и по-бързо и стават все по-усъвършенствани, но и все по-малко разбираеми, както винаги има и обратна реакция. Тенденция в обратната посока. И точно това имам предвид с горното заглавие „Любовта към лоу-тек”.

Специално мъжете харчат много пари за качествени кухненски ножове. Това е един инструмент, който разбираме и който не се е променил особено от дните когато сме се научили как да разтапяме и оформяме желязото. Почти всички мъже са очаровани и от ексклузивните механични часовници. Те са

изключително прецизни, но и много „лоу тек” – малко зъбни колела и метална пружина. Висококачественият „лоу тек” се превърна в ново движение. При автомобилите пък, някои съвременни във всяко отношение модели са създадени с ретро дизайн. Например Volkswagen New Beetle, Mini или Fiat 500. Започнали сме да харесваме неща, които разпознаваме и разбираме. Днес, когато една проста четка за зъби изглежда като нещо, в което е замесена NASA, аз вярвам, че е време за обратна реакция.

През последните 10 години забелязахме такава тенденция в ресторантите. „Не” на експерименталната кухня и хай-тек готвенето, „да” на фурните на дърва и скарите на дървени въглища. Така, както е била приготвяна храната от каменната ера до днес. Искаме да виждаме и да разбираме какво има в чинията пред нас.

Понякога ми липсват времената, в които удряхме телевизорите с юмрук, когато картината не беше достатъчно добра. И това вършеше работа. Ако направите това днес с плазмения си телевизор, предполагам, че ще си имате проблеми. Имам един приятел, който е фанатичен привърженик на „лоу тек”. Неговото мото е: „Ако не става с насилие, опитайте със скоч. И за Бога, недейте да четете упътването!”

Коментар: Този текст е написан с обикновена химикалка. Компютърът Macintosh – който аз не разбирам – послужи само като усъвършенствана пишеща машина.

*„Лоу-тек” (low-tech – буквално „ниски технологии” на английски, по аналогия с hi-tech – „високи технологии”)