Не делете местните и емигрантите

Не делете местните и емигрантите

Все повече замирисва на президентски избори. А това напоследък най-много си личи около препирните за Изборния кодекс. Нещата започнаха да вървят към истерия, след като парламентът отхвърли вчера ветото на президента Росен Плевнелиев върху спорния закон заради ограничаването на правото на вот на емигрантите ни. И тогава с политически цели се съживи едно старо противопоставяне, за което си мислех, че сме забравили - разделението между местни и “чуждестранни” българи.

Ако човек няма навика да се рови в чистите факти, а само слуша воплите на политици и активисти по темата, ще остане с впечатлението, че на сънародниците ни в чужбина чрез поправките в избирателния закон им е забранено да гласуват. Тук вече публиката ще се раздели на две части. Първата ще реши, че това е хубаво, защото така ще се ограничи строго партийният вот от Турция, който винаги отива за ДПС и има склонността да е много организиран и влиятелен. Втората ще се ужаси, че напредничавите наши съграждани, живеещи в западните демокрации, които някак си по дифолт взимат по-правилни житейски и политически решения от местното население, ще бъдат изключени от изборния процес у нас и така ще надделеят някакви ретроградни, проруски, протурски или други не-евроантлантически ценности. Тази втората група от вчера е силно разбунена, анатемосва на латински, обижда, плаши със сваляне на управлението. И двете групи обаче са силно заблудени според мен. Или пък нарочно ни заблуждават.

Само три политически формации у нас са силно заинтересовани от гласовете на българските емигранти. Това са ДПС, ГЕРБ и РБ, които на последните парламентарни избори са получили съответно 43%, 28% и 11% от този вот. След предпоследните поправки в Избирателния кодекс, които улесниха гласуването на сънародниците ни в чужбина, влиянието на РБ и ГЕРБ зад граница започна да се увеличава, а ДПС запази в общи линии абсолютната си бройка от гласовете отвън, но пък делът на партията в общото разпределение на мандатите започна да намалява. На парламентарните избори от 2013 година ДПС взима около 54 000 гласа извън страната срещу 59 000 през 2014 година, но сваля подкрепата си от емигрантите от близо 50% на 43%, а ГЕРБ за същия период увеличава емигрантските си гласове си от 20 000 на 28 000 гласа - съответно от 20% на 28%.

За РБ такова изчисление не може да се направи, защото през 2013 година формацията не съществуваше. Затова и в блока се получи разцепление по темата - част от депутатите от парламентарната група подкрепиха ветото на президента, други го отхвърлиха.

ДСБ, дори и след като излезе уж от властта и застана с единия крак вътре, а с другия извън Реформаторския блок, продължава да се изживява като най-влиятелната партия в коалицията. Радан Кънев някак си смята, че всички чужбински гласове за блока ще се прелеят естествено към неговата партия, което е твърде спорно, но пък той е убеден в това.  Още преди тъмно сините да са издигнали свой кандидат за президент, те са сигурни, че най-големият му ресурс ще са българите в чужбина. Затова и този кръг вдига най-много шум в момента и внушава, че новите промени в Избирателния кодекс орязват гласоподавателските права на нашите емигранти.(текстът продължава на следващата страница)

Истината е, че новите поправки не изключват сънародниците ни в чужбина от политическия ни живот. Те просто няма да бъдат чак толкова улеснени, колкото през 2014 година. Някои от тях ще трябва да пътуват до друг град, ако искат да гласуват, но никой не ги лишава от право на вот. Вярно е, че за голяма страна като САЩ това ще е наистина съществена пречка, но при добра организация на родната диаспора зад океана секциите могат така да се разпределят териториално, че да обхванат възможно най-много сънародници.

Тези затруднения вероятно ще обърнат тенденцията - вотът за ДПС извън граница пак ще тръгне нагоре, колкото и вносителите на поправките от Патриотичния фронт да се кълнат в обратното. А от досегашната история знаем, че гласовете на ДПС обикновено се оказват решителни при избора на президент. Те за малко не обърнаха вота през 2011 година на балотажа, когато ГЕРБ бяха в пика си и техният кандидат изглеждаше без конкуренция. (Тогава от чужбина бе категорично подкрепена президентската двойка Калфин-Данаилов, а като се има предвид, че половината от тези гласове тогава бяха за ДПС, ясно е кого е подкрепило Движението.)

По всичко личи, че сега започва големият пазарлък за гласовете на Движението за права и свободи за предстоящите президентски избори. И всички публични изказвания на политиците около ИК са в този контекст. Гласовете на ДПС във вота за държавен глава са незаобиколим фактор и при това крехко мнозинство и намаляла в сравнение с 2011 година подкрепа за ГЕРБ те ще се окажат решителни и всичко изглежда възможно. Всяка партия и коалиция си прави тънки сметки за тях, на колкото и уж принципни позиции да стои и на какъвто и мъртъв език да анатемосва. Някои - като запазват неутралитет (БСП и АБВ), за да не разгневят така нужния им електорат; други - като успоредяват мнение с довчерашните си най-големи врагове (както се случи с ДСБ и поддръжници и ДПС); трети (ГЕРБ) като се опитват да угодят на всички.

По-лошото е, че покрай тази политическа калкулация много политици и защитници на демокрацията не се посвениха отново да делят българите на “матрял” и “успели емигранти”. Винаги ми става тъжно, когато това се случи. Още от времето, когато НДСВ свика сбор на българите в чужбина и ги спусна с парашут в управлението, все едно ние, които сме останали тук, сме някакво второ качество хора и не можем да си излъчим елит. Та чак досега, когато всички партии, дори и уж най-принципните, се надяват така неистово на вота от вън, за да си оплетат политическата кошница, а като че ли не им пука за нашето мнение. Новите поправки в ИК не решават нито един гласоподователски проблем в страната, те накърняват демократичното ми чувство с въвеждане на задължителен вот, не взимат никакви мерки срещу купуването на гласове, но пък целият спор по закона е с фокус “българите в чужбина”. А те някога са били българи в България, но нещо ги е прогонило от тук. Трябва ли и ние да емигрираме, за да ни засвидетелстват внимание и да започнат политиците да ни ухажват така активно, както правят с нашите сънародници, които са им обърнали гръб? Ако това е цената, направо да стягаме куфарите.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ