Париж, "ИД" и външните проекции на злото

Няколко дни минаха от терористичната кървава баня в Париж, но вече е ясно, че изводите, които Франция и Запада си направиха от касапницата са не просто грешни, но и вероятно ще предизвикат още подобни събития. Накратко, те изглежда вярват, че терористичните атентати от 13-ти ноември са били организирани и извършени от „Ислямска държава”, поради което унищожението на групировката ще предотврати бъдещия терор и трябва да представлява приоритет. Дори „Ислямска държава” доказано да стоеше зад организацията на атаките - какъвто не е случаят, поне досега – това е една много опасна заблуда. Ликвидирането на „Ислямска държава”, колкото и препоръчително да е само по себе си, по никакъв начин няма да преобърне ужасяващата радикализация, която настъпва в бързо разрастващите се мюсюлмански общности в Западна Европа и САЩ. Радикализация, която обещава все по-голям хаос в следващите години, но която западните власти отказват да признаят, камо ли да пресекат с решителни мерки.

Че обвиненията към „Ислямска държава” са класически пример за "външна проекция на злото” (посочване на други за виновници с цел самооневиняване) не е трудно за доказване. По-малко от година преди събитията в Париж, в атаката срещу сатиричното списание Charlie Hebdo, експерти и „капацитети” посочиха с пръст „Ал Кайда” и никой дори не спомена „ИД”. Аудиозаписът, в който „ИД” пое отговорност за нападението, бе дело на френския ислямист Фабиен Клан, който през 2009 бе осъден на 5 години затвор за вербуване на джихадисти в Близкия Изток, когато все още никой не бе чувал за „Ислямска държава”. Факт е, че почти всички конспиратори, идентифицирани до момента, както и хилядите, които се стекоха към Сирия и Ирак, са израснали и са били радикализирани в Европа още преди съществуването на „ИД”. Това е тревожната реалност, която западните лидери отказват да признаят и която ще продължава да е факт, независимо дали „ИД” съществува, или не.

И действителността наистина е много страшна. По официални данни в момента във Франция има 751 мюсюлмански гета, евфемистично обозначени като „чувствителни градски зони”, и още 1400, наречени „приоритетни квартали”. Общото между всички тях са високите нива на престъпност, зависимостта от социални помощи и, преди всичко, фактът, че те все повече наподобяват паралелни мюсюлмански общества, където френските закони не важат – или както ги наричат много французи, „територии, загубени от Републиката”. Подобни райони в момента съществуват в цяла Западна Европа и са сходно радикализирани. Трима от парижките атентатори например са живели в Моленбек, голямото мюсюлманско гето в Брюксел, което – според публично изявление на белгийския вътрешен министър Ян Ямбон – вече не е под контрола на правителството.

Как се стигна дотук и колко лошо е положението всъщност?

Да започнем с последния въпрос. Проучване на френското образователно министерство от 2004 година, проведено сред публичните училища в близост до мюсюлмански гета, рисува следната картина: мюсюлмани, познати в учебните заведения като „големи братя“, налагат подчинение на ислямистките норми чрез физическо насилие и заплахи. Мюсюлманските момичета трябва да спазват стриктен дрес код, който забранява носенето на грим, поли и рокли. Забранени са участието в някои образователни дейности, посещенията във фитнеса, плувните басейни и театрите. Възпрепятствано е изучаването на Волтер и четенето на „Мадам Бовари“, както и изучаването на геометрия, тъй като по време на часовете учениците могат случайно да се научат да рисуват знака на кръста. Английският също е забранен, тъй като е смятан за езика на империализма. Авторите на проучването признават, че заради яростния антисемитизъм на еврейските ученици не може да бъде осигурено качествено образование в тези заведения. Изброените практики, заключава докладът, превръщат училищата в религиозни анти-общества с „норми, които неминуемо водят до сблъсък с тези на модерните, демократични общества“.

И днес резултатите от този сблъсък са съвсем явни. Малко след клането в офиса на Charlie Hebdo през януари френското правителство изпрати 7000 военни да пазят еврейските институции и бизнеси от ислямистки разбойници, с което призна, че полицията в една голяма западна държава вече е неспособна да гарантира закона и реда.

Отговорът на въпроса как мюсюлманските общности в Запада са били радикализирани е относително ясен. С въвеждането на петролно ембарго през 1973 година, Саудитска Арабия започва да получава огромни приходи от главоломни растящите цени на черното злато. До 1980 година доходите от суровината са почти 100 пъти по-големи спрямо 1970. Опиянена от парите, страната започва да изнася радикалното си вероучение Уахабизъм с помощта на „Мюсюлманското братство“ и много други ислямски организации, контролирани от Саудитска Арабия, като например Световната мюсюлманска лига, Световната асамблея на мюсюлманската младеж, фондацията „Ал Харамайн“ и Международната ислямска организация за взаимопомощ. Саудитските власти признават, че са вложили колосалната сума от $80 милиарда в популяризиране на Уахабизма и, както става ясно по-късно, в разпространение на тероризма в западния свят до 2002 година. Постиженията на тази щедрост са наистина впечатляващи. Според официални саудитски източници, благодарение на нея са построени 210 ислямски центъра, 1500 джамии, 202 колежа и 2000 ислямски училища, всички посветени на разпространението на отровното вероучение в Запада.

Франция отрано е цел на саудитите. Според официалното издание на Мюсюлманската световна лига, още през 1981 година Рияд осигурява средства за изграждането на 19 френски джамии, последвано от финансиране за „поддръжка и ремонт“ на 300 мюсюлмански грама през март 1982. До 1983 година коалицията между саудитите и „Мюсюлманското братство“ вече е основала Съюза на ислямските организации във Франция (СИОФ) – радикална ислямистка организация, съставена от 200 мюсюлмански асоциации, които и до днес доминират френския ислям. СИОФ има близко сътрудничество със спонсорите на Хамас, Палестинския комитет за благотворителност и взаимопомощ, Европейския институт за хуманитарни науки, който обучава и мюсюлмански духовници, и следва разпоредбите на радикалния Европейски съвет за фетва* и проучвания, ръководен от защитника на самоубийствените атентати Шейх Юсуф ал-Карадауи.

*Фетва - становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право.

Предвид това наследство, едва ли е изненадващо, че според социологическо приучване от 2014 година, спонсорирано от Newsweek, 16% от френските мюсюлмани одобряват „Ислямска държава“ - процент, който във възрастовата група от 18 до 24 години скача до 27%.

Друг фактор, затрудняващ усилията на френските и други европейски власти в борбата с екстремизма, е фактът, че мюсюлманите в няколко западноевропейски страни са достигнали критична електорална маса и вече не могат да бъдат политически пренебрегвани. Такъв е случаят с европейското ляво, което традиционно се радва на мюсюлманската подкрепа. Във Франция например Франсоа Оланд спечели президентските избори с преднина от 1,2 милиона гласа, но единствено защото около 2-та милиона мюсюлмански гласоподаватели предпочетоха него през Саркози в марж от 93%. Несъмнено запознат с това, Оланд се постара да спечели одобрението на мюсюлманите, обещавайки им промяна в конституцията, която да позволи на хората, които нямат френско гражданство, да гласуват на общински избори.

И така, какво трябва да бъде направено? Като начало, Западът трябва да спре да се самозалъгва, че систематичният проблем, който среща в лицето на радикалния ислям, може да бъде разрешен с разгромяването на „Ислямска държава“. След това трябва внимателно да се вгледаме в източниците на радикализацията на мюсюлманските общности в западния свят – както идеологическите, така и финансовите. Най-малко трябва да бъдат въведени разпоредби, забраняващи чуждестранното финансиране на западни мюсюлмани – както наскоро направи Австрия. Забраната на джихадистката пропаганда – по примера на Германия от 2014 – трябва също да е сред взетите мерки. Макар и ползотворни обаче, нито един от тези ходове не и бил достатъчен, ако откажем да се изправим очи в очи с идеологията на ислямизма, вместо да се успокояваме със сантиментални мантри за ислям като религия на мира. Доказан факт е, че радикалният ислям, който днес се проповядва и практикува в мюсюлманските общности в цял свят, е религия на смъртта и хаоса, която не бива да бъде толерирана. В дъното на всичко това – и общ знаменател за всички ислямисти – е шериатът. Далеч от светия божи закон, за който го представят ислямистите, шериатът е пост-коранична, изкуствено създадена доктрина, чиято цел е да оправдае арабския империализъм век и половина след Мохамед. Тя проповядва насилие, омраза и дискриминация срещу жените и немюсюлманите. Не става въпрос за религия, а за подмолна дейност, която – като такава – няма място в цивилизованите общества.

Алекс Алексиев, старши сътрудник в Международния център за оценки и стратегии (IASC) във Вашингтон, за AmericanThinker.com