Особености на руската търговия

Тук не става дума за забележителна сатира като във филмите „Особености на руския лов“ или „Особености на руския риболов“. Не бих се учудил, ако скоро се появят подобни сатири за особеностите на руската запалянковщина или руските рокери.

Тази статия е отговор на имагинерните надежди и ползи от едно възможно и за някои желано обвързване на България с Евразийския съюз или поне с Русия. За удобство, когато мога, пропускам статистически извори и сравнявам търговските споразумения и практики на Руската федерация (РФ) с тези на ЕС и Балканските страни.

Търговията на ЕС с „бедните съседи“

След югославските войни, три пъти ембарго, война на НАТО срещу Милошевич и участие на протекторат на ООН (Косово) в кратка гражданска война на съседна страна (Македония), ЕС най-накрая пристъпи към прилагане на политика, предложена още в края на 1995 г.

Замисълът тогава бе: едностранно 100-процентно освобождаване на търговията на ЕС със Западните Балкани, същото освобождаване на търговията между самите страни от този регион и

премахване на административните, информационни и структурни пречки пред тази търговия.

В не съвсем съвършен вид той е осъществен през 2001 г., по време на Македонската криза, от ЕС и Балканите бе подписан Меморандум за освобождаване и улесняване на търговията. Според него:

• ЕС премахва митата върху 95,4% от вноса от Западните Балкани (изключени са захарта, виното, телетата сукалчета и някои риби);
• От облагодетелстваните страни се изисква да освободят търговията помежду си (поставената цел е премахване на 98% от митата), като съответните споразумения съответстват на принципите на Световната търговска организация;
• За тези страни е въведен шестгодишен гратисен период, в който те могат да прилагат защитни мита върху промишлени и други стоки, които те смятат за „чувствителни“; но за този период те трябва да освободят услугите си и да създадат „общ пазар“ на държавни поръчки.

Едностранните облекчения след 2001 г. са препотвърдени от ЕС три пъти, за последен път през декември 2015 г. Постепенно подробностите стават част от Споразуменията за стабилизация и асоцииране, от процеса на отделните страни към ЕС.

А ето и резултатите:

• Към началото на 2004 г. от балканските страни са подписани и приложени 31 споразумения за свободна търговия;
• Те постигат почти 100% премахване на промишлените мита (изключение е търговията с амуниции и огнестрелно оръжие от Сърбия и Босна и Херцеговина), а общото освобождаване на търговията с всички стоки услуги е около 98%;
• 6-годишните протекционистични периоди са удължавани многократно; споразуменията на Западните Балкани с Турция са сключени по шаблона с ЕС, отстъпките са едностранни – от Турция, включително с подобни удължавания на периодите на протекционизъм;
• Общият пазар на държавни и общински поръчки между тях е постигнат към 2007 г., когато Западните Балкани стават членове на ЦЕФТА (където те заедно с Молдова са единствените страни членки);
• През 2014 г. общите средно-претеглени мита на Западните Балкани в търговията им със света са 1,9%;
• За периода от 2005 до 2015 г. ръстът на износа на Западните Балкани за ЕС 356-357%; той е най-висок през 2006 (61%) и 2010 г. (30.7%), когато компенсира спада от 22% през 2009 г. поради глобалната рецесия; днес вносът на тези страни от ЕС (включително съседите като България, Румъния, Унгария и Хърватска) е 73.9%, а износът им към него - 81.2%; ръстът на износа за ЕС от 2001 г. досега е над 4,5 пъти;
• За същия период след 2001 г. средното увеличение на БВП на западните Балкани 3,5 пъти, за някои страни – над 4 пъти, подобна е и динамиката на реалните доходи на домакинствата.

Предпочитанията към Русия

Желанието да се търгува с ЕС е обяснимо: пазарът е по-голям, по-софистициран и разнообразен, арбитражът (разликата в цените и печалбите) между вътрешния и Балканския пазар и този на ЕС е много изгоден. Осъществява се общоисторическото правило, че като търгуваш с по-богати ставаш по-богат.

Сърбия и Черна Гора от 1997 г. (времето на Милошевич), а след 2006 г. само Сърбия се опитват да доработят това правило като си осигурят достъп до пазарите на РФ и бъдещите членки от Евразийския Съюз.

Споразумението за свободна търговия между ФР Югославия и РФ е от 1997 г., но протоколът за правилата за търговия, въпреки взаимните приятелски чувства към режима на Милошевич, влиза в сила през 2001 г. Това забавя донякъде членството на Сърбия в СТО, където тя и до ден днешен има статут на наблюдател (но по други причини). Протоколът в Русия трябва да се препотвърждава всяка година (за последен път това е станало през 2012 г.). Изключени от освобождаване са леките автомобили, тракторите, автобусите, автомобилните гуми и резервни части, захарта, виното и алкохолните напитки, и тютюневите изделия. Почти във всичките тези отрасли Сърбия има някакво конкурентно предимство. Към другите стоки се прилага просто средно мито от 1%, но има допълнителни изключения – птиче месо и продукти, някои видове сирена, газирани вина, суров памук и памучен текстил и др. Освен това правилата за доказване на произход са нетипични и често трудно изпълними. Услугите на практика не са либерализирани.

Споразумението с Русия забавя споразуменията за свободна търговия с Беларус и Казахстан (до 2013 г.). Тези страни изчакват РФ и за членството си в СТО, и за договорите със Сърбия. Те повтарят споразумението с РФ, но процедурите са по-лесни – протоколът за правилата не трябва да се препотвърждава.

Резултатът от тези предпочитания е следният: вносът в Сърбия през 2015 г. от Русия е 11,3% от общия, а този от ЕС – 63,5%. Износът от Сърбия за Русия е 7% от общия износ на страната, най-важен пазар – предполагам поради посоченото старо правило - е ЕС – с 64,7%, на второ място е Босна и Херцеговина (8,8% от износа). 7% от износа на Сърбия показват, че РФ е три пъти по-

важна за Сърбия отколкото тя е съществена на средния износ на другите страни от Западните Балкани.

От 2011 до 2013 г. износът за Русия нараства с 30% (800 млн. щ.д.), след това към 2015 г. спада с 18,5%. Процесът започва преди ограниченията на търговията на ЕС с Русия по повод анексирането на Крим (които впрочем Сърбия не е длъжна да спазва).

За сравнение, след влизането в сила на споразумението за свободна търговия между Сърбия и Беларус, износът за там спада с 46%, а вноса – с 16%. Търговията с Казахстан по начало е незначителна, но промените също не са положителни.

Търговията на Русия с „бедните съседи“

Евразийският икономически (и митнически) съюз (ЕИС) е договорен окончателно през май 2014 г. и влиза в сила от 2015 г. Периодът е кратък за изводи, много процеси зависят от конюнктурата и цените на петрола. Поради различните ограничения и протоколи, и липсата на данни, въпреки номиналните 0-процентни мита, е трудно да се пресметнат претеглените стойности за действително приложимите мита.

За 2014 г. е ясно, че членките на ЕИС са по-протекционистични от Западните Балкани. По различни оценки техните претеглени мита са 3,9 и 6%.

Интересно е, че от всички страни членки на ЕИС само износът на Казахстан за Русия се увеличава. Това е така, защото страната е географски затворена. Бързо-развалящите се стоки често се внасят и изнасят по въздуха. Контейнерните и железопътните превози, магистралите (доколкото ги има), железния път и тръбопроводите са под контрола на руски държавни компании. Казахстанският „Газпром“, Казмис, притежава само газопреносната мрежа на Грузия. Очевидно износителите предпочитат да докарат стоките си до Русия, като оставят тамошните търговци да довършат работата.

Още по-интересно е обаче, че ЕИС не е много изгоден засега и за самите страни-членки.

Белоруският износ през 2015 г. спада от 3,2 млрд щ.д. на месец до 1,8 млрд щ.д. Белоруският износ за Русия спада с 50% (вносът – с 40%, но това вероятно е ефект от спада на цените на горивата). От 2014 до 2016 г. месечният износ на Казахстан се свива от 8,2 млрд щ.д. до 2,4 млрд. За Армения износът към света се увеличава с около 10% за същия период, но спада спрямо Русия с около 36% (както впрочем и вноса – 40%, като основен доставчик на горива е Лукойл-Нефтохим), и картината на търговията с другите страни от ЕИС е с подобна, макар и не толкова рязка, негативна тенденция.

„Любовта“ към Украйна

От 1 януари т.г. ЕС прилага към Украйна (от средата на 2014 и към Молдова и Грузия) същите правила за търговия като за Западните Балкани. И тук предложението за такава политика е на масата от много отдавна. Аз самият съм имал повод да я защитавам нееднократно. Третирането на Украйна по този начин би било нетривиално положително, но идва късно. И за трите страни обаче споразумението за свободна търговия с ЕС не предвижда гратисни периоди.

От 2013 г. Русия се опасява от разгръщането на търговията на Украйна с ЕС (през 2014 г. 38% от вноса и 31% от износа). Затова ЕС създава специална тристранна група за договаряне на условията по споразумението с Украйна. Така Русия забавя неговото влизане в сила с три години.

„Загрижеността“ на Русия се състои в следното.

• Тя иска Украйна да прилага в търговията си ЕС и света техническите стандарти на ГОССТАНДАРД от времето на СССР;
• Смята, че Украйна трябва да прилага руските фито-санитарни стандарти и процедури;
• И настоява за възможност за проверка на вносно-износните сделки на Украйна от 100%.

Има и други настоявания в областта на енергетиката и инвестициите, но те така и не биват изказани на разбираем език.

Не знам дали тези изисквания се нуждаят от коментар: Русия всъщност иска вето по повод стопанското развитие на Украйна. В крайна сметка тези претенции бяха отхвърлени с доста рязък тон от Сесилия Малстрьом на 21 декември м.г.[i]

Всеки може сам да направи своите изводи от изложеното по-горе.[ii]