Писмото на един крайпътен боклук…

 „Здравей! Аз съм твоята пластмасова бутилка, която изхвърли, докато пътуваше към морето. Вятърът ме подхвана и се приземих върху платното. После още няколко коли, от които летяха цигарени кутии, фасове, найлонови торбички и какво ли още не минаха през мен и накрая един камион ме хвърли в канавката край пътя.

Не ти се сърдя, знаеш ли?! Още около 50 години мога да си стоя тук, без вятъра и водата да ми навредят. Само малко се чудя защо се гневиш, че живееш в „селска, скапана и мръсна държава“… Едва ли би ме изхвърлил с такава лекота и премерен жест, ако ме беше купил в някой магазин в Германия или Италия. Чух те да споменаваш, че в „белите държави“ всички си знаели интереса, пазели си ги и имало солени глоби, ако те видят да изхвърляш невинни бутилки откъдето и да било. Това за невинните си го измислих. И все пак, нещо не разбирам – защо го правиш, ако не ти харесва?!

Тук в канавката има още много бутилки – и те са чули разни истории; и разни стъкларии, найлонови пликчета, тоалетни хартии, вестници и други интересни неща, за които не съм предполагала, че могат да се натрупат на големи купчини край пътя. Няколко торбички дори твърдят, че са долетели от различни гранични пунктове и дори са прелитали в чужбина, където също имало боклуци, но си стояли по контейнерите и чакали да ги откарат за рециклиране… Ние тук сме чували за рециклиране, то е нещо като „будизъм за опаковки“ – прераждаш се в нещо ново и ако имаш късмет – и пак, и пак, и пак…

Сега се подготвяме да зимуваме и много от хартиите ще станат мокри и пихтиести, а напролет може отново да се видим, когато спреш за кратка почивка и започнеш да споменаваш майките на „…ония селяни, които си фърлят боклуците къде им падне…“ Едва ли ще ме помниш, защото прахът и останалите боклуци доста са променили картинката от миналата година. И напразно ще се опитваш да кажеш на детето си да внимава къде стъпва и какво се навежда да пипне – защото ако нещата продължават по същия начин, скоро няма да има къде да стъпите от собствените си „боклуци“.

Може и да е малко наивно една пластмасова бутилка да пише писма до някой, който я е изхвърлил на пътя и дори да е фантасмагория. Но да я хвърлиш също не е много хитро, а за сметка на това се случва хиляди пъти на ден.“

Да, безспорно може да ви се стори глупав един подобен текст – но дали е по-умно да изхвърляме боклуците си и да твърдим, че много я харесваме тази страна с уникалната природа?! Аз лично не го правя, но го виждам често, докато карам. Помислете си – другото лято пак ще пробвам да ви напомня за това…