Полезното плашило на офшорните зони

„Икономиката ограничава хорските утопии“, казва Нобеловият лауреат по икономика за 1986 г. Джеймс Бюкенън.

Същото може да се каже и за икономическото обяснение на похода срещу юрисдикциите с ниски данъци, известни като „офшорни зони“. Този поход се води от правителствата на САЩ и страните от ЕС, ползва се с подкрепата избирателите. В България хора толкова различни като Йордан Цонев, Делян Пеевски и Владимир Каролев предлагат идеи и закони за забрана на офшорките. А ДСБ и ПП „Зелените“ виждат в „офшорния“ произход достатъчно основание за волунтаристични действия спрямо договора за концесиониране на, например ски-зона „Банско“. Интересно е, че социалистите у нас предпочитат само да ругаят „офшорките“ от време на време, без да се впускат законодателни и процесуални инициативи.

В същото време нещата далеч не са такива, каквито изглеждат.

Офшорна и местна юрисдикции

Ако дадено дружество е регистрирано в „офшорна зона“, не е важно кой е тамошният управител или собственик, а това какво прави в юрисдикцията, в която работи.

В много случаи това е местно акционерно дружество, защото в много области на стопанството, ако не си такова дружество, не можеш да набираш капитал или пък те са резервирани за такива дружества. При значителен размер на начинанието, тези дружества са прозрачни за данъчните власти и другите контролни органи.

Ако услугите, които тези дружества предоставят, се ползват от търсенето на потребителите (готови да плащат от джоба си за тях), за дружествата е въпрос на репутация да поддържат качеството им. В противен случай те ще понесат загуби и ако упорстват, в някакъв момент ще фалират. Репутацията е нещо като залог, който във всеки един момент може да бъде изтеглен от потребителя (ако не му действа някаква външна сила, закрепостяваща го към дадения доставчик).

Интересно е да се отбележи, че правилата на капиталовите пазари и законите на юрисдикциите, мотивиращи използването на "офшорните зони", в крайна сметка довеждат до задоволителна уредба на прозрачността. Това е така, защото без нея не можете да направите и елементарен набор на капитали, инвеститорите искат да знаят кому предоставят ресурса си, а банките – кому отпускат кредит и дали той може да го обслужва. Сделките, в които участвате като „офшорна компания“ са с безброй прозрачни деятели. Към същото способства и данъчната отчетност.

„Офшорките“ в българската икономика

Положителният заряд на офшорните зони е особено ясно проследим в юрисдикции с недостиг на вътрешни спестявания, преминали през кризи и/или дълги, монументални стопански нещастия, каквото са централното планиране и „общонародната“ собственост в България и някои други страни.

По мои оценки, за България е очевидно следното въздействие на юрисдикциите с ниски данъци. Ето няколко примера:

1. От около 50-те млрд. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от 1991 г. насам, над половината – вероятно 52% - са от офшорни зони  в широкия смисъл на думата;
2. Тези ПЧИ имат най-висок дял през 1994-1997 г. – 76%, когато местните спестявания падат до незавидните 6% от БВП;
3. За периода от 1998 до 2008 г. около 1/3 от новосъздадените работни места и около 40% от дохода на българските домакинства се дължат на ПЧИ, насочени към страната от такива юрисдикции;
4. Най-мащабната такава инвестиция е може би облигационният заем за Кремиковци АД от 320 млн евро през 2003 г.: той е достатъчен за технологичното преоборудване, преструктуриране и изчистване на производствата на комбината, но през 2007 г. е разпределен от акционерите (сред които правителството има 24% от гласовете) по начин, който го довежда до фалит.

Случаят с Кремиковския облигационен заем показва и нещо друго: основната отговорност пада на плещите на правителствата в юрисдикциите с неподходящи данъчни, законови и парични режими. За Кремиковци АД може да се установи с голяма степен на точност и кой яде тиквеника, и кой му го даде, и кой е самият тиквеник.

Пране на пари и други ползи

Офшорните зони са предпочитани по следните няколко причини:

1. Те предлагат по-добра защитата на правата на собственост и
2. По-добро управлението на закона;
3. В тях бързината на сделките е изключително предимство, например 45-хилядната като население юрисдикция на Каймановите острови опосредства годишно сделки за около 6 трлн. щатски долара,
4. Има най-добрата в света система за превенция на сделки на терористи и прочее бандити;
5. В тях не се налагат данъци върху финансовите сделки и дивиденти, което е предимство, което избягва двойното облагане на един и същ доход.

Обвиняват офшорните зони в "пране на пари". Фактите не са такива. Но нека допуснем, че то наистина се случва. Тогава зависи с какви икономически или бизнес алтернативи сравнявате прането

на пари.

С известно опростяване могат да се имат предвид две хипотези за алтернативното използването на ресурса, на парите.

Едната алтернатива е парите да се изнесени от дадена юрисдикция и никога да не се върнат в нея.

Другата е, ако парите са добити от криминализирани стопански начинания, да се реинвестират в същите криминализирани поприща, т.е. да увеличават криминалността на дадената и съседни на нея юрисдикции или в глобален мащаб.

Прането на пари и в двата случая изглежда по-благоприятната и ползотворна алтернатива.

Моралното оправдание на офшорните зони

Може да се смята за исторически доказано, че офшорните зони подпомагат онеправданите и коригират ненаситният апетит за преразпределение на правителствата от юрисдикциите с високи данъци.

Това се вижда и при желание може да се провери от следните няколко исторически стечения на обстоятелствата:

1. При човеконенавистнички политически режими и исторически периоди, те предоставят убежище на парите от експроприация – такъв е остров Родос до подчиняването му от Римската империя, такива са немалкото Егейски острови по време на османското владичество, Швейцария – в продължение на 700 години и особено по времето на Хитлер в Германия и Втората световна война, Швеция – в периода на двете световни войни и Турция преди балканските войни (тогава данъците там са 3 франка на човек на година, докато в България са 30, в Сърбия и Румъния – 26, а в Гърция – 46 франка на човек, цитирам по памет.)
2. Очевидно е, че тези юрисдикции коригират идиотизма на юрисдикциите с високи данъци и тяхното управление;[ii]
3. Позволяват натрупаните средства, макар и необложени с данъци в юрисдикциите по т. „б“, да бъдат насочени към производствени начинания в други, по-добри в безнес отношение страни или да бъдат върнати, както стана дума по-горе, в страните от които са изнесени, ако и когато те се променят;
4. Дори и произходът да е криминален, което, пак повтарям, в съвременните офшорки е изключение – тези имат по-добри системи за проследяване на произхода и превенция на криминализиран бизнес – по е изгодно те да намерят производствено, отколкото криминално вложение и употреба, и според коригиращия пример за подражание, рано или късно притискат юрисдикциите с високи данъци и безсмислен кантрол върху сделките да се пригодят към нещо по-добро ;
5. Ако бяха обложени с данъци, т.е. ако офшорните зони не съществуваха по някаква необяснима случайност, правителствата на юрисдикции с идиотски и милитаристки режими биха имали повече данъчни приходи да осъществяват своите пъклени планове; например комунизмът би по-продължителен режим, Съветският съюз би бил по-агресивен;
6. В крайна сметка е очевидно, че голяма част от дохода, който е изнесен от тези страни, изобщо не би бил произведен, ако не съществуваха юрисдикции с ниски данъци и защита на собственост.[iii]