Специално от Лондон: Пукнатини в БРИКС

Седем години след началото на глобалната криза централните банки на почти всички развити икономики, Федералния резерв на САЩ и МВФ изчерпиха ефектите от предприетите парични и фискални стимули. Наблюдаваме как икономиките от БРИКС в момента се сблъскат, всяка по свой начин, с трудности, които са поне толкова, ако не и по-сложни от онези, които трябваше да преодолеят през 2009 година

Балонът, който икономиките от БРИКС надуха между 2009 и 2013 г., бе доста необичаен в редица ключови аспекти. Лихвените проценти в развитите икономики се задържаха доста време на или близо до нулата, така че потребителските заеми бяха необичайно евтини – именно с тези пари беше финансирано и потреблението на вносните стоки от икономиките на БРИКС. Нещо повече, за самите страни от БРИКС заемите бяха необичайно евтини и те се възползваха от тях, за да увеличат инвестициите в минодобива, суровините, промишлеността и други сектори със сериозен производствен капацитет, както и бума на жилищните и търговските имоти.

Развитите икономики натрупаха и големи дефицити в публичния сектор, за да подпомогнат растежа си и да си осигурят необходимия паричен ресурс за поддържане на щедрите си социални програми. С това те допълнително стимулираха потреблението си за износните стоки от БРИКС и насърчиха по-нататъшните инвестиции в икономиките на самите страни от БРИКС.

Както икономическите историци обаче добре знаят, балоните, създавани от стимули от този вид, имат склонност да се раздуват прекалено много точно преди да се спукат, тъй като оптимистично настроените инвеститори очакват, че случилото се в близкото минало ще продължи да е актуално и в бъдеще. Съответното им поведение води до свръхинвестиции и натрупване на свръхкапацитет, които се оказват несъстоятелни и неподсигурени в момента, в който, в крайна сметка, ръстът на търсенето започне да буксува, а запасите от суровини и стоки се оказват по-големи от прогнозираните на фона на забавянето на ръста в сектора за продажби на едро и на дребно.

Свръхкапацитетът на глобалния пазар на суровини, където цените обикновено реагират много бързо на промените в условията, на фона на спада на крайното търсене води до рязко поевтиняване на суровините. Така слабият низходящ тренд в цената на суровините, започнал още през 2011 г., се превърна в срив през 2014 г. и продължи да се търкаля надолу по склона през 2015 година

. Основните индекси на пазарите на суровини са паднали до най-ниските си нива в последните 20 години.

Този на пръв поглед рязък край на така наречения суровинен „суперцикъл“, свързан с бързия растеж на икономиките от БРИКС, ще има сериозни последици, които ще се усетят остро през 2016 година. Страните от БРИКС съвсем не са хомогенна икономически група, така че въздействието на промените ще е доста различно и разнопосочно.

Какво да очакваме?

За страните от БРИКС, чиито икономики зависят изцяло от суровините – Бразилия, Русия и Южна Африка – ценовият спад на основните им износни продукти оказва пряк отрицателен ефект върху корпоративните приходи и печалби, а оттам и върху доходите и данъчните постъпления. Затова и не трябва да ни изненадва, че индексите на фондовите и валутните им пазари се сринаха, разходите за заемни средства скочиха, а кредитните рейтинги на облигациите им бяха намалени.

В момента Бразилия и Южна Африка се намират в доста тежка криза, защото влязоха в низходящата спирала с доста по-високо равнище на непогасените задължения и свръхнатовареност със заемни средства в различни сектори – в правителствения, в корпоративния и при домакинствата. Сривът на фондовите им пазари и поевтиняването на други активи е тежък стрес за финансовите им системи. И макар че ситуацията все още не може да се определи като актуална криза на платежния баланс – двете страни все още имат значителни резерви от чуждестранна валута – все пак не можем да изключим бъдещо развитие именно в тази посока – особено ако цените на суровините не успеят да се възстановяват през 2016 г., платежната криза се очертава и като реална възможност. Ако валутните им резерви обаче наистина започнат да намаляват застрашително, то трябва да се приготвят за сериозни и продължителни валутни проблеми.

На фона на резкия спад на приходите от износа на енергийни и други суровини, Русия показа, че икономиката ѝ в много по-малка степен разчита на заемни средства и е доста устойчива. След преживения силен стрес в началото на 2015 г. последва стабилизиране и лек спад на лихвените проценти в рубли, което реално доказа, че руската икономика е запазила своята гъвкавост, която да ѝ помогне да се справи с поевтиняването на енергийните и другите промишлени суровини. Нещо повече, влиянието на икономическите санкции, наложени заради конфликта с Украйна, беше доста по-слабо от очакваното.

В същото време Москва демонстрира далновидност и решителност – президентът Путин изрично заяви, че икономическите му планове предвиждат продължителни ниски цени на суровините, а не надежди за бързо възстановяване. Това не означава, че руската икономика ще може лесно да се възстанови, но помага за укрепване на доверието в способността на Русия да удържи на финансовия стрес, който миналата година се смяташе за предвестник на евентуална бъдеща криза на платежния баланс.

За двете икономики от БРИКС, които са и големи вносители на суровини – Китай и Индия – спадът в цените им би трябвало да е полезен принципно. Проблемът е, че по-ниските цени са до голяма степен вторичен ефект от кризата в глобалната икономика, която всъщност беше и първоначалната причина за спада в края на 2014 г. и 2015 година. Затова е и грешка да възприемаме това понижение на цените като положително външно събитие. Напротив, по-скоро е доказателство за слабото търсене както на външните пазари, на които Китай и Индия разчитат за износа си, така и на вътрешните им пазари.

Китай е изправен пред особено тежко предизвикателство, тъй като китайската икономика се затрупа с много повече износен капацитет през последните години в сравнение с Индия. Същевременно Китай преживя много по-впечатляващ бум на вътрешния пазар на търговски и жилищни имоти и много по-сериозен спекулативен ръст на имотния пазар. В дългосрочен план новите недвижими имоти и индустриалната инфраструктура могат да са изключително полезни, но те междувременно трябва да бъдат финансирани и поддържани в период, в който е слабо вероятно да бъдат печеливши, а спукването на този инвестиционен балон в краткосрочен план ще бъде голямата спирачка за китайската икономика през 2016 г., а може би и за доста по-дълго.

Индия, от друга страна, е в много по-малко уязвима позиция. Нейната икономика е по-добре балансирана от китайската, нищо че е по-малко динамична в ключови аспекти. Индия не е голям нетен износител, а равнището на вътрешните инвестиции не е скачало многократно в последните години, нищо че се движеха над средното за доста дълъг период. Задаващата се криза в Индия е много вероятно да бъде смекчена от поевтиняването на суровините на световния пазар.

Оказва се, че относително по-ниското равнище на инвестициите в Индия, както и на растежа като цяло през последните години може да се окаже неочакван положителен фактор: именно в прогнозите за Индия се отбелязват като много по-слабо вероятни – в сравнение с Китай или другите от БРИКС – значителни низходящи корекции на прогнозите за растежа или кредитния рейтинг

през 2016 г. В рамките на БРИКС Индия се очертава като икономиката, която може да предостави сигурно убежище; показва по-слаба склонност към образуване на балони, а оттам и към кризи, свързани със спукването на тези балони; по-предвидима е, но все пак отбелязва стабилен, макар и бавен напредък към модернизация на икономиката. Ако направим паралел с известната басня, в надпреварата на БРИКС към модернизацията Индия ще е костенурката, а не заекът.

Инвестиционни перспективи

Периодът на слаб растеж за БРИКС изглежда неизбежен. Предвид по-ниските оценки на активите и книжата си икономиките на БРИКС може би ще предложат добри възможности за инвестиции по някое време през 2016 година. Но все пак би било по-разумно да изчакате по-реалните оценки на щатските пазари, преди да увеличите експозицията си към книжа и активи на страните от БРИКС. Това е нормален съвет за среда, която се очаква да остане като цяло предпазлива към риска поне още известно време.

В същото време в портфолиото на по-предпазливите инвеститори трябва да има значителна част от диверсифицирани валутни инвестиции, особено предвид факта, че американският долар в момента изглежда надценен и би могъл да поевтинее заедно с отслабването на американските капиталови пазари. Йената, еврото и швейцарският франк ще се възползват от слабостта на долара, макар че икономическите институции в различни страни биха могли да противодействат на тенденциите за засилване на валутите на фона на слабия растеж на глобалната икономика. Подобно развитие – на фона и на тенденцията за избягване на риска – може да подкрепи амбициите на златото през 2016 г. да отбележи по-добро представяне не само спрямо глобалните валути, но и спрямо глобалните фондови индекси, включително тези на страните от БРИКС.

БРИКС е съкращение от първите букви на най-големите развиващи се икономики в света: Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка и Южна Африка (С – от South Africa). Имат 3 млрд. души население или 42% от световното. Общият им БВП се равнява на около 20% от брутния световен продукт. От 2009 г. страните от БРИКС организира годишна среща на високо равнище. В момента Русия е председател на групата и беше домакин на седмата среща на върха през юли 2015 година.