Хилъри и феминистките

Официалното обявяване на Хилъри Клинтън за кандидат на Демократическата партия в президентската надпревара в САЩ бе оценено от повечето медии по света като голяма победа на феминизма. Самата бивша първа дама и настояща претендетка за титулярното място в Белия дом се появи във видео обръщението си на състоялата се преди дни конвенция на партията си след изображение на символично счупен стъклен таван. Със сигурност основен стълб на рекламната й кампания на финалната права ще бъде утвърждаването на нейния образ като защитница на женските права и каузи. Чудесно е, че за първи път към поста “лидер на свободния свят” (както американците обичат да наричат своя президент) ще може съвсем реално да посегне и една дама. Само че феминистките в родната й страна САЩ изглеждат недоволни от нейната номинация.
На пръв поглед Хилъри Клинтън е повече от отлично подготвена за поста. Два мандата като първа дама, два мандата в Сената, един мандат като държавен секретар. Над две десетилетия тя е на върха на държавната власт. За нея няма тайни в управлението на страната. Въпросът е как точно тя ползваше досега своето влияние и познания.
Защитниците на женските права в САЩ наричат г-жа Клинтън ярък представител на “корпоративния феминизъм”. Те припомнят, че докато беше държавен секретар, тя агресивно налагаше американските бизнес интереси, директно уреждаше сделки в чужбина на големи компании като “Боинг”, “Локхийд” и “Дженерал Електрик” и подкрепяше правото на САЩ да се намесват военно в

други страни по собствена преценка без санкциите на ООН. Изтъкват и ролята й в подписването на Транстихоокеанското търговско икономическо партньорство, което силово налага американските корпоративни интереси от двете страни на Тихия океан. Споразумението бе договорено в пълна секретност. (Точно както се случва сега и с Трансантлантическото търговско икономическо партньорство (ТТИП) - преговорите между САЩ и ЕС за него също са обвити в тайнственост и се крият от широката общественост и от медиите, дори от евродепутатите.) Всички тези действия и позиции на г-жа Клинтън водят до накърняване на правата на жените, смятат американските феминистки. Засилването на влиянието на мултинационалните компании засяга най-много нежния пол и децата. Защото това означава изнасяне на тежък труд извън граница, по-ниски заплати в Третия свят, задълбочаване на бедността в огромни региони на света, а първите жертви на бедността са винаги жените и децата. Войната също ги покосява първи - ако не физически, то битово и житейски, в нея те могат да станат жертви на насилие или да затънат в още по-голяма мизерия и безправие. А Хилъри Клинтън като сенатор гласува в полза на вече доказано ненужната и направо престъпна американска инвазия в Ирак през 2003 година и беше неин гръмогласен защитник. А като държавен секретар в първия кабинет на Обама подкрепяше атаките с дронове като форма на борба с тероризма, в които загинаха и много цивилни граждани, включително жени и деца.
Американските медии припомнят и времето на г-жа Клинтън като член на борда на директорите на веригата супермаркети “Уолмарт”, когато негласно е подкрепяла орязването на правата на профсъюзите, защитаващи правата на служителите на фирмата, 80% от които са жени.
Излиза, че мъжкият корпоративен свят е избрал да допусне в управлението на САЩ именно тази жена, която му е най-удобна, която най-много е защитавала неговите интереси, дори това да е

означавало накърняване на правата на собствените й посестрими. Хилъри Клинтън наистина катери упорито йерархичната стълба на държавната власт, но нейната номинация за кандидат-президент на Демократическата партия едва ли би могла да се нарече феминистична победа. Просто само така изглежда.
По същия начин стоят нещата и у нас - нависоко се издигат само жени, които са най-удобни на лидерите-мъже, които слушат и прокарват партийната политика. Те са добри мениджъри, но сред тях няма лидери и решенията им не са техни, а съгласувани. Избирането на Цецка Цачева за първата жена председател на български парламент през 2009 година не ме изпълни с феминистка гордост, а ме натъжи. Защото не тя заслужаваше тази историческа роля. В българския политически живот от последните десетилетия имаше много по-достойни от нея парламентаристки, на които този пост отиваше повече и които биха могли да се сметнат за автентичен женски пробив в мъжката система на властта.
Като феминистка не мога да се гордея както с пробива на Цецка Цачева, така и с номинацията на Хилъри Клинтън. И не ми е приятно, когато двете случки се представят за част от женската кауза. Защото и двете са дирижирани и привидни победи, контролирани от мъжкия властови и корпоративен елит, а не истинско автентично издигане на защитници на каузи. Което би трябвало да накара женските движения както у нас, така и отвъд океана дълбоко да се замислят с какво се занимават. И как да противодействат на режисираните победи, уреждани от тяхно име от някой друг, който никак не е заинтересуван от правата на жените.