Хората от реалността

Преди сто и шест години бяха открити човешки останки в пещерите на село Чедър в Съмърсет, Англия. Те са там от около 7150 г. преди Христа. Намерения човек беше кръстен „Човека от Чедър”. В същите тези пещери се съхранява и зрее известното сирене „чедър”. Сега има и много туристи, които могат да си купят това наистина добро сирене. Особено ако е отлежавало почти толкова дълго, колкото Човека от Чедър.

Както и да е, преди тринадесет години няколко учени в бели престилки успяха да направят ДНК профил на Човека от Чедър. Те направиха същото с двадесет жители от малкото село Чедър. Две деца и местният учител по история Адриан Таргет се оказаха наследници на трупа в пещерата. Роднините или семейството ако щете, са все още там на същото място, в същото малко село през последните 9000 години. Техният прародител лежал в своята пещера, когато Великобритания се отделила от континентална Европа. Той лежал там, когато неговите потомци измислили земеделието и кремъчните брадви. Той бил там и когато бил построен Стоунхендж, и когато била изсечена първата монета. Бил там, когато дошъл Юлий Цезар и казал „Здрасти”, и когато бил основан Лондон. Когато викингите и англо-саксите се появили, по време на кръстоносните походи, Войната на розите, Реформацията, Шекспир, Кромуел, Нелсън и кралица Виктория.

А точно до входа на пещерата неговите потомци се разхождали спокойно. Година след година, хилядолетие след хилядолетие.

Ние обичаме да мислим за историята като за дълга поредица от случки и събития. Много често драматични, защото драматичното оставя следи и свидетели. Война, преселение на народи и бягства. Строители на новото и еволюция.

Но този човек от Чедър е малка скромна поанта. Добрите истории не винаги представляват цялата история. Вероятно доста голяма част от човечеството просто е вършила своите малки неща по време на хилядолетията, на едно и също място, напълно заета със своите ежедневни грижи и задачи. Или това е историята като сезон от телевизионния сериал „Зайнфелд” – шоу за нищото. В него имате хората от реалността, ако искаме да го кажем по този начин.

Звучи ли скучно?

Може би. Но тогава разгърнете вестника, или включете новините и прочетете или чуйте за всички катастрофи от другата страна на планетата, в които се очаква да участваме с говорене. Всички тези безсмислени вражди в Близкия Изток, всички тези политици с нов „дневен ред”. Всички газопроводи, банкови кризи, браковете и разводите на знаменитости, Копенхаген, операции за смяна на пола и Шоуто на Иван и Андрей. Всички ние трябва да четем, да слушаме и да гледаме. А после трябва и да имаме мнение за всичко това. И дори по-лошо: решение.

Понякога наистина може да мечтаем за Чедър.

Йохан Карлсон