„Робинзон Крузо“ не е детска книжка

Не съм експерт по образование и едва ли щях да обърна внимание на препирните около новите учебни програми по литература, ако те не се бяха завъртели около нещо, от което наистина разбирам, след като съм завършила английска филология.

Експертите от МОН са решили, че „История Славянобългарска“ е прекалено сложна за шестокласници и затова ще се изучава в девети клас, а на нейно място в програмата слагат „по-простичкия“ според тях роман „Робинзон Крузо“ на английския писател Даниел Дефо. И накрая дискусията около новите учебни планове се сведе до опростената  опозиция „Историята“  на Паисий срещу разказа за корабокрушенеца, като всъщност истинското противопоставяне на спорещите е - патриотизъм срещу чуждо влияние. Щеше да е смешно, ако не показваше колко некомпетентно се взимат решенията какви литературни произведения да изучават българските деца. И как да ги изучават, което е още по-важно.

Вероятно за екипите на образователното министерство, изготвили новите програми, „Робинзон Крузо“ е забавно детско произведение, нещо като книжна версия на „Карибски пирати“. Даниел Дефо изключително би се изненадал на подобно тълкувание, защото замисълът му изобщо не е бил такъв. Според друг голям британски писател – Джеймс Джойс, Робинзон Крузо е събирателен образ на английския колонизатор. И който е чел книгата, сигурно си спомня, че героят в началото тръгва на експедиция към Африка за роби, но корабът му е разрушен от буря и така той се озовава на самотния остров. Там се натъква на племе човекоядци, които в началото презира, но после решава, че яденето на човешко месо за тях е традиционна култура и не може да ги мрази за това. Освен това в някакъв момент Робинзон се сдобива и с нещо като роб в лицето на туземеца Петкан, когото той облагородява и християнизира.

Според литературоведите книгата на Даниел Дефо е манифест на предприемчивия буржоазен дух. Трябва да имаме предвид и кога е писана – началото на 18-ти век, когато европейците масово заграбват и колонизират територии, опитват се да цивилизоват и християнизират цели континенти, пирати обикалят моретата и океаните, търговията с роби е повсеместна, светът бавно преминава от феодално към буржоазно общество. Дефо очевидно е завладян от всички тези събития и от духа на новото време и го възпява в своята книга съвсем сериозно. Той я пише за възрастни, не за деца (точно както пише и историята на куртизанката Мол Фландърс). Влиянието на това произведение върху съвременниците му е огромно. Още веднага след излизането му то е преведено на

много езици, търпи множество издания, остава изключително популярно три века след първата си публикация, сюжетът и посланията му са един от стълбовете на съвременната световна култура.

През втората половина на 18-ти век френският философ Жан Жак Русо пише трактата си „Емил или за възпитанието“. В него казва, че единствената книга, която би трябвало едно дете да прочете - и то многократно! -  до 12-годишна възраст, е „Робинзон Крузо“, за да се просмуче в него и то да осъзнае, че може да разчита само на себе си. Русо е прав за своето време и това негово виждане тогава е било изключително прогресивно. Защото до 12-годишна възраст децата приемат текстовете едно към едно, те наистина се просмукват в тях на подсъзнателно ниво. След това започват да развиват критичен поглед към тях. А през 18-ти век подобно безкритично просмукване на посланията на „Робинзон Крузо“ означава откъсване от религиозния мироглед и прекрачване в модерността.

Днес експертите от МОН искат да махнат романа „Робинзон Крузо“ от програмата за 10-ти клас и да го дадат на 12-годишните да го изучават. Съмнявам се, че следват примера на Русо, по-скоро смятам, че не осъзнават колко сложна и важна книга е това. И че мястото й е точно в програмата за 10-ти клас, когато учениците вече са учили световна история и могат да погледнат едно литературно произведение аналитично. Защото не бива да приемат безкритично отношенията на Робинзон Крузо с Петкан, експедицията му за роби, вижданията му за човекоядците и т.н.

„Робинзон Крузо“ е плод на доста по-дълга литературна традиция от „Историята“ на Паисий, отражение на много по-бурно и преломно време в световен мащаб. Това не е детска забавна книжка. Както не е детска книжка и „Пътешествията на Гъливер“, написана апропо като пародия на романа на Дефо и една от най-блестящите сатири на всички времена. Също е създадена съвсем сериозно от Джонатан Суифт за възрастни и незнайно защо у нас е приемана за детска литература. Това е все едно да смяташ „Престъпление и наказание“ за криминален роман.

Едно 12-годишно дете ще разбере по-лесно „История Славянобългарска“ в целия й смисъл и блясък, отколкото „Робинзон Крузо“. И няма нищо лошо да възприеме произведението на Паисий едно към едно, безкритично. Ако романът на Дефо му се натрапи като забавно четиво, то ще бъде лишено от 99% от смисъла му. Има прекрасни книги, писани специално от авторите си за малките, които са в съкровищницата на световната литература, стигат до сърцата на децата и ги възпитават, но не се изучават в училище  - „Малкият принц“, „Пипи Дългото чорапче“, „Алиса в страната на

чудесата“. Включете тях в програмата за шести клас, а оставете „Робинзон Крузо“ за по-големите ученици и им го преподайте както трябва, а не осакатено. Няма нищо лошо учебната програма по литература да се отвори към чужди култури, но това трябва да става умно, компетентно. И тогава няма да пали войни в обществото, които всъщност изместват фокуса от качеството на образованието към българщината и националното самосъзнание.

Та щом в обучението по литература е така, не искам да се замислям как е в много по-важните в днешно време програми по математика, информатика, естествени науки, езици и гражданско образование. Последното още не е въведено официално като отделен задължителен предмет в училище, после се чудим защо все не си харесваме политиците, които избираме, и защо не си знаем правата пред институциите.