Опасните морални доктрини на нашето време

Самоуверените интелектуалци не трябва да се занимават с етични въпроси, казва Кейтлин Сток, бивш професор по философия в университета в Съсекс

Бившият професор по философия в университета в Съсекс, Кейтлин Сток e  забелязала един модел, който по нейно мнение е забавен - специалисти от технически или абстрактни области започнаха да се наричат ​​специалисти по етика. При това те не могат да се похвалят с нито едно от качествата, необходими за експерти от такъв вид - социална осведоменост, богат житейски опит, съчувствие или епистемологично смирение в границите на познанието. Вместо това те имат единствено огромен стимул да изразят себе си и прекомерна интелектуална увереност.  „В реалния живот това биха били последните хора, на които един нормален човек може да се довери при морална дилема“, пише Сток.  На тази страна е влиятелното и популярно движение, наречено „Ефективен алтруизъм“. Неговият 35-годишен лидер, Уилям Макаскил, професор в Оксфорд,  снима жилищата на съседите, плува в замръзнали езера и яде веганска храна в микровълнова печка.  

Неговото влияние, както и на цялото движение, е огромно. Организацията се стреми да прилага строго рационални методи към моралните действия. Обясненията на Макаскил, за разлика от повечето метафизици, които са станали етици, са много подробни и разбираеми за обикновените граждани, и особено за богатите слоеве от населението. „Честно казано, това малко ме тревожи", казва Сток.

Ефективният алтруизъм насърчава максимално субективното благополучие и минимизирането на страданието. Според привържениците на движението, не са нужни никакви оправдания за това да поставиш личните си интереси над интересите на непознатите хора. По-специално Макаскил пише за това в книгата си „Какво дължим на бъдещето: поглед към един милион години“. Той твърди, че „хората на бъдещето имат не по-малко морално значение от сегашните поколения“. И смята, че само много умни философи от Оксфорд могат да оценят тази важност на бъдещето.

Той оценява вероятността, сериозността и управляемостта на заплахи като изкуствен интелект, ядрена война, биоинженерство на патогени и изменение на климата. И прави редица странни твърдения. Например, според него, трябва да раждаме повече деца, тъй като можем да им осигурим щастлив живот. Освен това трябва да помислим още как да настаним всички в „космически селища“.  По този въпрос Макаскил е съгласен с колегите си, които вярват в колонизацията на Млечния път за по-малко от милион години. За да направите това, е необходимо само да измислите междузвездни сонди, способни да създават копия на самите себе си от суровини, добивани в извънземни светове, казва той. 

В предишна книга Макаскил пита: "Как мога да направя най-големите промени, на които съм способен?" Той използва доказателства и разсъждава много в търсене на отговори. Новата книга е пълна с графики, таблици и диаграми, което създава впечатление, че четете научен трактат. Не е изненадващо, че известни личности като Бил Гейтс, Илон Мъск и Сам Банкман-Фрайд напълно одобряват неговата философия. Последният дори назначи Макаскил за съветник на своята фондация, която финансира „амбициозни проекти, насочени към подобряване на дългосрочните перспективи на човечеството“.

Ефективният алтруизъм обаче не е науката, каквато я познаваме. Това е по-скоро вид адаптация, която би помогнала на човешкият род да оцелее, заедно с езика и противопоставящите се на другите пръсти, палци. В най-лошия случай бихме го сметнали за прикрит личен интерес. Във всеки случай в тази теория не виждаме никакви факти за доброто и злото, които да се поддават на количествена оценка или проверка. „Строго прилаганият научен светоглед води до отделянето на фактите от ценностите и редуцирането на ценностите до форма на психологичесо възприемане. Това, разбира се, не води до някаква морална загриженост за това какво да правим с хора, които все още не съществуват, или до идеята, че можем точно да открием, количествено да определим и след това да класифицираме нещо толкова ефимерно като човешкото благосъстояние“, Сток пише. 

В книгата си Макаскил открито използва емоционално експериментиране, за да тласне читателя към определено заключение. Например, в даден момент ви кара да си представите счупена бутилка на пътя и дете, което се е порязало на нея. Вие ще имате чувство за вина и след това то ще се проектира върху хора, които все още не са родени. Макаскил ви кара да размишлявате  каква ще е оценката на бъдещите поколения за нас. „По своята същност този позход приема определен брой емоционални импулси, които много от нас имат, и след това бързо пробуждат в съзнанието ни сърцераздирателни сценарии на предполагаемата вреда, за да насочат нашата податлива интуиция в правилната посока“, пише Сток. Стига се дотам, че привържениците на „ефективния алтруизъм“ се тревожат повече за бъдещите поколения, отколкото за онези, които изпитват истинско страдание в момента, а някои дори уволняват служители от работните им места „в името на доброто“.

А най-лошото в този подход, според Сток, не е склонността към емоции, а фактът, че не го осъзнават. Като цяло, хората са склонни да се заблуждават, като вярват, че етичните подходи са ясни и са положени в някаква равна плоскост. „Грандиозната фантазия за спасяването на света е всъщност проста. Личните отношения са сложни. Етиката е изкуство, а не наука и според моя опит хората с докторски степени най-често не са най-надеждните водачи в нейната материя, казва в заключение Сток.

Източник: UnHerd