По-малко страх – повече резултати

Като мениджър е лесно да се увлечете в ежедневната рутина на коригирането на грешки, премахването на пречките и рационализирането на работните процеси. Ние се фокусираме върху намаляването на триенето – нещата, които пречат на хората да вършат работата си възможно най-добре. И разбира се, това е важно. Има обаче нещо, което е също толкова важно, но не получава нужното внимание – намаляването на страха.

Обширно двугодишно проучване на Google определи психологическата безопасност като най-важния фактор за високоефективните екипи. Среда, характеризираща се с психологическа безопасност, позволява на членовете на екипа да поемат рискове и да бъдат уязвими, без страх от негативни последици. Професор Ейми К. Едмъндсън от Харвардското бизнес училище подчертава, че психологическата безопасност позволява на служителите да говорят открито, да правят грешки и да се учат от тях, което е от съществено значение за иновациите и растежа.

Нека си го кажем: хай-добрите процеси в света няма да помогнат много, ако екипът ви се страхува да говори открито, да поема рискове или да оспори статуквото. Страхът може да потисне креативността, да прекъсне комуникацията и да накара хората да избягват самите рискове, които водят до растеж. Така че, като лидери, трябва да мислим отвъд процесите. Трябва също да се съсредоточим върху създаването на среда, в която хората се чувстват достатъчно сигурни и уверени, за да действат – дори това да означава да допуснат грешка по пътя.

Защо страхът е по-важен, отколкото си мислите

Страхът е мощна сила. Той може да накара хората да проверяват работата си два пъти, да избягват поемането на рискове и да бъдат изключително предпазливи. Но когато страхът се превърне в движещата сила зад решенията, той води и до мълчание. Когато хората се страхуват да говорят, те запазват за себе си добри идеи, пренебрегват проблеми и избягват да правят необходимите промени.

Невронауката потвърждава това. Когато изпитваме страх, мозъкът ни преминава в режим „бий се или бягай“, което ограничава способността ни да мислим ясно и да вземаме рационални решения. Когато се страхуваме, ние ставаме реактивни, вместо проактивни. Ето защо културата на страх не е просто неудобна – тя е направо непродуктивна.

Като лидер, ваша работа е да създадете култура, в която хората се чувстват сигурни да говорят, да задават въпроси и да оспорват статуквото. Ето защо намаляването на страха трябва да върви ръка за ръка с намаляването на триенето.

Поправянето на процесите не решава всички проблеми

Нека разгледаме пример от реалния свят: Пощенската служба на Съединените щати. В началото на хилядолетието USPS се сблъска със значителен спад в производителността, нарастващи оперативни разходи и спад в морала на служителите. За да се справи с тези проблеми, ръководството въведе нови технологии, подобри процесите и рационализира работните процеси, за да подобри ефективността и да намали грешките. Те инвестираха в автоматизирани системи за сортиране и обновиха графика, за да направят операциите по-гладки.

Въпреки тези подобрения в процесите обаче, резултатите не бяха толкова добри, колкото се очакваше. Производителността не се увеличаваше и служителите все още изглеждаха неангажирани. Причината? Страхът все още беше присъстваше силно на работното място. Служителите се страхуваха да говорят или да споделят притеснения относно новите процеси. Ако работниците забелязваха нещо нередно в новите системи или имаха идеи за подобряване на ефективността, те не се чувстваха комфортно да предлагат предложения или да оспорват начина, по който се правят нещата.

Това е перфектен пример за това как намаляването на триенето – чрез поправяне на процесите, не е имало пълния ефект, който е могло да има, защото страхът все още е спъвал екипа.

Как USPS можеше да се справи с двата проблема едновременно? Те можеха да започнат, като работят активно за намаляване на страха в организацията. Ръководството трябваше да създаде среда, в която служителите се чувстват сигурни да правят грешки, да повдигат въпроси за различни проблеми и да предлагат конструктивна обратна връзка. Служителите, които се чувстват сигурни и подкрепени, са по-склонни да говорят, когато нещо не работи, и е по-вероятно да предлагат креативни решения. Те стават партньори в процеса, а не пасивни участници.

Балансиране между двете: Намаляване на триенето и намаляване страха

SEB, скандинавска група за финансови услуги, внедри петмесечна програма за обучение, фокусирана върху психологическата безопасност за своя екип от ръководители в инвестиционното банкиране. Тази инициатива имаше за цел да преодолее предизвикателствата на трансформацията и да насърчи откритата комуникация. В резултат на това екипът постигна приходи с 25% над годишните си цели в стратегически важен пазарен сегмент.

За да бъдете ефективен лидер, не можете просто да се фокусирате върху коригирането на процесите. Това е бързо решение, но не адресира по-дълбоките проблеми, които влияят на динамиката на екипа. Намаляването на триенето е важно, да. Но намаляването на страха е от съществено значение, ако искате да създадете наистина високоефективен, иновативен и ангажиран екип.

Саймън Браун, глобален лидер по обучение и развитие в EY, е прекарал години в изграждането на критични умения и поведение във високопроизводителни екипи. „Не можете да автоматизирате смелостта. Докато системите помагат нещата да протичат гладко, именно културата вдъхновява хората да се справят с предизвикателствата, вместо да се отдалечават от тях”, споделя той.

Приложение в реалния свят

И така, как изглежда този баланс на практика?

• Намалете триенето: Опростете работните процеси, премахнете ненужните стъпки и се уверете, че вашият екип разполага с инструментите и ресурсите, от които се нуждае, за да си върши работата ефективно.
• Намалете страха: Насърчете култура на психологическа безопасност, където грешките се третират като възможности за учене, където обратната връзка е добре дошла и където членовете на екипа се чувстват достатъчно уверени, за да поемат рискове и да внедряват иновации.
• Вие/аз/ние: Приемете рамка за вземане на решения, която определя какви решения служителите могат да вземат самостоятелно без страх или репресии. Това намалява пречките при вземането на решения и помага на хората да се чувстват по-овластени в своите роли.

Лидерството не е просто подобряване на процесите – то е подобряване на способността на хората да действат в рамките на тези процеси. Ако искате вашият екип наистина да процъфтява, трябва да се съсредоточите както върху намаляването на триенето, така и върху намаляването на страха. Когато го направите, ще създадете среда, в която хората се чувстват овластени да вземат решения, да опитват нови неща и да говорят открито, когато нещо не работи. Тогава се случва истинската магия.

…………………….

Лиса Бодел, главен изпълнителен директор на FutureThink и автор на „Why Simple Wins“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев