Защо лошите шефове вярват, че се справят отлично

Ако потърсите в Google „лоши шефове“, повечето линкове ще водят към наръчници за оцеляване за служителите, сякаш лошото лидерство е просто поредното природно бедствие, което трябва да преодолеем. Не трябва ежедневната ни работа да бъде въпрос на оцеляване. Лидерите не трябва да са хора, за сблъсъка с които се приготвяме всяка сутрин. Шефът трябва да е човекът, който трябва да изважда на преден план най-доброто от нас, а не да вдига нивата ни на стрес до небесата.

Тук обаче се появява един парадокс – реформирането на лошите шефове е трудно, защото те обикновено не осъзнават, че проблемът идва от тях. Ако лошите шефове смятат, че се справят страхотно, докато екипите им тихо се разпадат, как можем да очакваме да се променят?

Защо е трудно един лош шеф да бъде реформиран

Популярният ефект на Дънинг-Крюгер може да помогне да се обясни защо е толкова трудно да се промени лош шеф. Казано накратко, ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която хората с ниски способности обикновено надценяват своята компетентност.

Теорията има своите критици, но три десетилетия на проучвания и наблюдения в стотици организации подкрепят основните ѝ заключение: най-лошите шефове често вярват, че се представят страхотно. Обикновено това се дължи не на злоба, а на липса на самосъзнание. Искрената обратна връзка се губи, защото хората се страхуват твърде много да кажат какво наистина мислят. Вместо това, те казват на шефа си това, което смятат, че ще запази добрите отношения помежду им, или поне далеч от неговия мерник. Това само засилва убеждението на шефа, че е страхотен лидер.

Въздействието на властта

Ед Катмул, съоснователят и бивш президент на Pixar, често казваше: „Колкото по-високо се издигаш, толкова по-изкривена е истината“. Изследванията на Меган Райц относно казването на истината на хора с власт подкрепят това разбиране.  

Когато сте на върха, спирате да забелязвате промените в начина, по които хората се отнасят към вас. Не виждате как думите ви тежат повече или как самото ви присъствие кара хората да се колебаят да отвърнат или да предложат истинска обратна връзка.

Проучванията на професора по психология в Калифорнийския университет Дахер Келтнер показват, че властта може да задейства превключвател в хората, като намали тяхната емпатия и ги накара да действат по-егоистично. Не става дума за това, че хората внезапно стават злодеи – по-скоро властта изважда на преден план версия на човек, която не е ограничена от социалните филтри.

Лошото лидерство не винаги е умишлено – често става дума за слепи петна и неконтролирана власт. Въпросът е как да започнем да накараме шефа да се види в огледалото и да сложим край на цикъла. Защото единственият начин да реформирате лошите шефове е да им помогнете да видят какво са пропуснали.

Ако самите вие заемате управленска позиция, трябва да си зададете няколко въпроса:

• Знаете ли с какво изпитват затруднения вашите преки подчинени?
• Какво запалва огъня в сърцата на членовете на вашия екип - знаете ли какво наистина ги мотивира?
• Кога за последен път някой е спорил с вас за нещо, което ви вълнува?
• Какво искат вашите хора да спрете или да започнете да правите?
• Направете списък на хората в работата, на които сте ментор, на които разчитате за съвет и на които се доверявате своите тайни. Разнообразна ли е тази група от хора по отношение на възраст, етническа принадлежност, пол, роля?
• Кога за последен път признахте пред екипа си, че сте допуснали грешка?

Ако сте отговорили с „не“, „не знам“ или „не си спомням“ на някой от тези въпроси, това е ясен знак, че има място за подобрение – и оттук започва истинското лидерство.

Действията, които можете да предприемете

Опознайте екипа си

Отделете време, за да опознаете истински екипа си. Доброто лидерство не се базира на някаква универсална формула. В основата му е личния подход. Става дума за навлизане на дълбоко, така че да разберете какво интересува вашите служители и пред какви предизвикателства са изправени. Запретнете ръкави и опознайте екипа си, защото когато инвестирате в служителите като личности, вие полагате основните за истински връзки и сътрудничество.

Приветствайте несъгласие

Ако никой не е в противоречие с вас, не може да става дума за лидерство. Това е червен флаг. Вие или управлявате на база страх, или насърчавате групово мислене. Иновациите процъфтяват при несъгласие, което означава, че хората трябва да знаят, че спокойно могат да изразяват мнението си, особено когато то е различно от вашето.

Потърсете (реална) обратна връзка

Да оцените собствената си лидерска ефективност е по-трудно, отколкото изглежда. Колкото по-високо се изкачвате, толкова по-филтрирана става вашата обратна връзка. Лидерите трябва да признаят, че колкото повече власт имат, толкова по-вероятно е хората да изкривяват възприятието си за истината. Тези на върха често са изолирани от реална обратна връзка, което затруднява преценката дали са наистина ефективни или просто са заобиколени от хора, които не смеят да им кажат „не“. Лесно е да се обградите с хора, които винаги са съгласни с вас – усещането дори приятно! Но истинският растеж се случва, когато излезете от тази зона на комфорт. Вместо това изградете мрежа за предизвикателства – група от хора, които ще ви казват истинска, дори когато е неприятна.

Излезте от вашата ехо камера

Лошите шефове естествено предпочитат хора, които изглеждат, мислят и действат като тях. Какъв е резултатът? Ехо камара на съгласие и увереност. Това не е само пагубно за многообразието и приобщаването, но е и рецепта за стагнация. Когато никой около вас не оспорва идеите ви, започвате да вярвате, че винаги сте прави. Когато виждането ви за реалността е изкривено, вашата компетентност понася удар. Не можете да вземате разумни решения, когато сте заобиколени от винаги съгласни хора, които гарантират, че на лошо лидерство продължава да се върви, без да бъде контролиран.

Признайте грешките си

Да признавате грешките си не е знак за слабост, а за надеждност. Всъщност споделянето на вашите грешни стъпки изгражда психологическа безопасност в ръководения от вас екип, създавайки среда, в която другите се чувстват комфортно да грешат и да признават неуспехите си. Изследванията показват, че лидерите, които признават, че грешат, се възприемат като по-компетентни. Не можете да продължите да се развивате, ако не можете да се изправите пред мястото, където сте се подхлъзнали.

Не можем да изкореним напълно лошите шефове, но можем да смекчим щетите, които нанасят, като повишим осведомеността за факторите, които стоят зад тяхното поведение. Лошите шефове не са просто проблем за организацията – те са проблем за общественото здраве. Човешките жертви са твърде големи, за да бъдат игнорирани.

………….

Джейми Улф, съосновател и главен изпълнителен директор на Creativity Partners, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев