Да, истинските лидери са рядкост! Но, защо?

Чудили ли сте се някога защо на света има толкова малко истински лидери, но никога няма дефицит на последователи? Отговорът е в биологията. Хората сме стадни животни. Може да наричаме стадата си „общности” и „градове”, но те пак си остават стада. А в стадата, по природа, има много малко водачи.

Това не е ядрена физика. Стремежът ни да сме част от едно многобройно цяло е вроден инстинкт за оцеляване. Когато сме заобиколени от себеподобни, мозъците ни изострят стадното ни поведение и ни карат да се чувстваме добре. Затова и сме се развили като социални същества.

За нещастие, технологиите тотално объркаха нещата. Социалните медии и съобщенията подвеждат лимбичната система – част от мозъка, отговорна за оцеляването и реакцията ни на емоционални стимули – да ни възнаграждава всеки път, когато се свържем с някого онлайн. Затова изпитваме непрестанната необходимост да пишем съобщения и да пращаме туийтове. Буквално сме пристрастени.

Ако сте учили психология в гимназията, сигурно знаете за експеримента на Скинър. Бъръс Фредерик Скинър обучавал лабораторни плъхове да натискат лост и да се хранят всеки път когато светне лампичка. В крайна сметка, плъховете започнали да се справят много добре със задачата. Били програмирани… също както нас, когато сме във Facebook. Без майтап.

На последното си пътуване до Калифорния сериозно се замислих. Около обяд, стотици хора се нареждат за сандвич или салата пред едно заведение на Dry Creek Road в долината Сонома. Чакат на дълги опашки, за да си поръчат и платят. А няма никакви места за сядане. Да, храната си я бива, но не чак толкова.

На не повече от 5 минути пеша има толкова много, страхотни ресторанти, които разполагат с маси и столове, богато меню и невероятна атмосфера, без да има опашки и чакане. Но масите отиват ли там? Не. Там ходят само по-практичните местни.

В случай че никога не сте забелязали, големите задръствания се случват по едно и също време. Хората седят и се пържат в колите си - газ-спирачка, броня в броня - насред оживените улици, вместо да използват по-заобиколните пътища и да си спестят време и нерви.

Всичко това се дължи на факта, че сме програмирани да се държим като безгласни овце. Така се чувстваме добре въпреки броните и гумите, които ни разделят, и миниатюрните сгради, в които сме натъпкани като кисели краставички в буркан. Може да си говорим или да пишем съобщения на хора от другата страна на океана - за лимбичната система това е без значение.

На същия феномен се дължат и социалните норми. Онези, които подкрепят общоприетата гледна точка по даден проблем, биват хвалени от обществото, което допълнително засилва това тяхно поведение. Междувременно, поддръжниците на малцинствената гледна точка се свиват от ужас да не бъдат изхвърлени от общността или изолирани от стадото – а това е било сериозна опасност по времето, когато лимбичната система още е била в развитие.  

Феноменът е известен като спирала на мълчанието, но всъщност именно тези биохимични реакции в мозъка причиняват културния конформизъм. Нужни са огромен кураж, сила и дисциплина, за да се опълчим на емоционалните предупредителни сигнали, които мозъците ни изпращат, да се откопчим от статуквото и да поемем риска да загубим чуждото одобрение.

Натискът да се водим по другите е дори по-силен онлайн. Ново изследване на Pew Research and Rutgers University заключва, че ефекта на спиралата на мълчанието е дори по-страшен във Facebook и  Twitter, отколкото при общуването лице-в-лице. Същото се отнася и за потребителите на социалните мрежи, дори когато не са на линия.

Така, противно на общоприетото схващане, социалните медии, блоговете и виртуалните персони единствено създават илюзията, че сме уникални и различни. Всъщност, тези дейности увеличават конформизма, спъват разнообразието и ни карат да маршируваме на фона на същото монотонно барабанене като всички останали.

Стадни животни, незабележими безгласни овце, обучени лабораторни плъхове – колкото и безвкусни да са тези изрази и думи, те идеално описват преобладаващото човешко поведение, особено това онлайн. Въпреки че биологията съществува от милиони години, феноменът е много по-изразен в днешната, социално свързана култура от всякога.

Простата истина е, че ако искате да сте успешен предприемач, иноватор и бизнес лидер, трябва да се отделите от стадото и да мислите и действате различно. Да, нужни са кураж, сила и дисциплина, за да преодолеете мощното въздействие на лимбичната система и да преборите спиралата на мълчанието, но, в крайна сметка, това се иска, за да водите.

Няма как да водите стадото и същевременно да сте част от него. Биологията не функционира така. Или сте лидер, или последовател – толкова е просто.  

Стив Тобак, управляващ партньор в Invisor Consulting, за  Entrepreneur.com