Ирина Бокова: Добрите каузи надделяват

Традиционното мислене е, че мъжете могат всичко, а жените трябва да докажат дали могат. Така че на жените все още им е по-трудно. Едно специално и искрено интервю с генералния директор на ЮНЕСКО

- Госпожо Бокова, определят ви като един от най-успешните български политици. Как изглежда световната политическа сцена отвътре? Дали на нея надделяват идеите, добрите каузи и силните лични качества, или по-скоро я движат лобистки интереси?

- Мисля, че все пак добрите каузи надделяват. Поначало в света има стремеж към равновесие. Още през 2009 г., когато кандидатствах за генерален директор на ЮНЕСКО, много хора твърдяха, че това е непосилна позиция за българин. А това не е така. Особено сега, когато светът е толкова глобализиран, всяка добра идея и платформа би могла да бъде подкрепена, включително и от страна на България.

- Значи малката държава не е непреодолима пречка, а проблем ли е, че сте жена?

- В определени случаи може даже да е предимство, тъй като съществува политическа воля за равнопоставеност на жените. Но пък да си жена, не е достатъчно. Традиционното мислене е, че мъжете могат всичко, а жените трябва да докажат дали могат. Така че на жените все още им е по-трудно.

- Жените в световната политика равноправни ли са с мъжете? Защо все още мъжете са в силно мнозинство по върховете на международните организации?

- Проблемът е много сериозен и дълбок. Законодателството трудно ще премахне хилядолетни традиции. Светът е направен така, че бавно се променя. Ние в ЮНЕСКО имаме различни програми, свързани с документалната история на човечеството. И винаги се стремим да търсим женския принос в културното наследство. Често обаче е трудно да го намерим, защото жените не са били признати, били са невидими поне до 19. век. В ЮНЕСКО работим за активното влизане на жени в нашите програми - образователни, културни, технологични. Имаме например партньорство с L'Oreal, което насърчава участието на жени в науката. Всяка година даваме награди на пет жени учени за особени постижения в областта на науката. Даже смятаме, че това е преддверие към Нобеловата награда, тъй като две от нашите лауреатки вече са носители на "Нобел". Ние ги откриваме и подпомагаме. През тази програма вече са минали около 2000 млади жени учени, които участват в научни обмени, влизат в нови лаборатории и са по-уверени в своето развитие. Защото смятаме, че това е много важно.

- А смятате ли, че идеята за квотния принцип помага за равноправието, или създава обратна дискриминация?

- Много интересна тема, дълго се занимавах с нея. Да призная, в началото бях против, тъй като мислех, че човек е достоен за една позиция или не независимо от пола си. Но вече съм убедена, че за определен период квотният принцип е важен, тъй като естественото налагане на жените е много бавен процес, с хиляди пречки. Като временна мярка това е необходимост.

- Смятате ли, че ООН се нуждае от женска ръка, която да ръководи организацията?

- ООН се нуждае на първо място от сериозна политическа воля, за да си изпълни функцията на многостранен форум, който намира решения на най-важните въпроси в днешно време. Аз съм силен привърженик на многостранната дипломация.

Трябва да отдадем заслуженото на сегашния генерален секретар Бан Ки-мун. В родната му Корея доскоро жените бяха сериозно дискриминирани, а днес начело на държавата е жена президент. И наскоро на една конференция в Адис Абеба Бан Ки-мун каза: "Точно защото идвам от общество и време, в което жените не бяха равноправни, аз съм убеден, че те трябва да заемат своето място". Именно той е човекът, назначил най-много жени на ръководни позиции в ООН. Много добър пример на политическа воля.

- Вие ръководите ЮНЕСКО вече втори мандат и отзивите за работата ви са чудесни въпреки силно орязания бюджет на организацията. Впрочем това е проблем изобщо на световната икономика през последните години - всичко трябва да се прави с по-малко пари. Как обаче?

- Когато ЮНЕСКО изведнъж се оказа с много съкратен бюджет, въпросът беше буквално за съществуването є. Имаше момент, в който се борехме да си платим сметките за тока. Това, което направих, беше да убедя много държави и приятели на ЮНЕСКО да внесат общо 75 млн. долара в специален фонд, докато успеем да преструктурираме организацията.

- Явно сте убедителна.

- Става дума за организация с огромен престиж в света, допринесла за човечеството както вероятно никоя друга в области като наука, култура, образование - ние ги наричаме "меката сила" за промяна към добро. 

Това, което направих, беше по две линии. От една страна, да реформираме организацията, да намалим административните разходи, да сведем бюрокрацията до минимум, да дадем приоритет на програмите, на същностната ни работа. А от друга страна, да увеличим извънбюджетните ни средства, да разширим кръга от държави, които подкрепят програми на ЮНЕСКО, да засилим работата с ЕС. Когато дойдох в ЮНЕСКО, програмите, подкрепяни от ЕС, бяха на стойност 5 млн. евро, сега са над 60 милиона. Започнах работа с частния сектор, който също подкрепя наши програми.

- Икономически или политически са най-сериозните проблеми на света?

- Мисля, че са взаимносвързани. Едни от най-големите проблеми идват от липсата на баланс между националните идентитети. Дълго време диалогът между културите беше пренебрегван. И сега се оказа, че въпроси, които считахме едва ли не за решени с края на Студената война, изскочиха отново. Заедно с това глобализацията доведе до директно взаимодействие на култури. И ако по-рано беше лесно да си толерантен, защото различното стоеше извън нашите граници, в момента изпитанието на нашата толерантност е сериозно. Дълго време това взаимодействие беше пренебрегвано и тук е огромната роля на ЮНЕСКО.

- Смятате, че с по-добро познаване на чуждата култура биха могли да се избегнат сблъсъци между Изтока и Запада?

- Убедена съм. По-доброто познаване на култури и манталитети може да доведе до различни политически действия. Днес конфликтите не са между държавите, а вътре в тях. Наскоро в Мостар чествахме 10-годишнината от възстановяването на големия мост там, включен в списъка на обекти на световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО. Този мост е символ на връзката между етноси и религии. Затова доброто познаване на различията е нещо много важно днес. Това на първо място трябва да бъде част от образованието, за да създадем поколение, което живее в хармония с другия.

- Но в 21. век оста, която разделя хората, е все още религиозна. Как се преодолява това?

- Не мисля, че противопоставянето е само по тази линия. Често пъти религията се използва за политически цели. Но това е пример, че познаването означава приемане.

- Харесва ли ви светът, в който живеем?

- Много харесвам работата си, безценни са контактите ми с различни хора от разни култури. Когато бях в гимназията, мечтаех да стана археолог и да откривам нови цивилизации. Мисля, че в ЮНЕСКО успях да изпълня мечтата си по различен начин. Мисля, че светът е удивително красив, пълен с всеотдайни хора.

Неотдавна за втори път бях в Тимбукту, който някога смятах просто за блян, магия, литература. Първия път отидох с френския президент Франсоа Оланд 10 дни след като френските войски отблъснаха екстремистите, разрушили известните 14 мавзолея в Тимбукту и изгорили около 4000 ръкописа. Тогава обещах, че ние ще ги възстановим, и сега отидох, за да ги открия наново. Когато видях с каква емоция местните хора и имамът на голямата джамия "Джингарейбер" приемат възстановяването на паметниците, се развълнувах много, че съм допринесла за нещо добро, за по-хубав свят.

Най-голямата болка, която изпитвам като генерален директор на ЮНЕСКО, е, когато виждам разрушенията върху цивилизацията. Не можах да догледам унищожаването на музея в Мосул в YouTube. Започнахме да мислим с моите колеги как можем да спрем това варварство в люлката на човешката цивилизация. И с общи усилия успяхме да постигнем голяма крачка - Съветът за сигурност на ООН включи в своя резолюция незаконния трафик на културни ценности, който съпровожда това разрушаване, в списъка с престъпления, застрашаващи мира и сигурността. Заедно с Интерпол, Световната организация на митниците и Бюрото на ООН за борба с престъпността и наркотиците във Виена и с повече от 100 правителства работим за спирането на този трафик. Което пък ще спре финансирането на екстремизма. Работим и с българското правителство, защото България е транзитна страна, а освен това има и силно наследство, което също е застрашено.

Смятам, че неслучайно екстремистите разрушават систематично тези културни ценности. Те искат да заличат паметта. Тероризмът има различни лица. Забележете, 26 000 чужденци от цял свят се бият в Сирия и Ирак под радикални знамена. Това е нещо невиждано. Да се разбере какви са причините за това и съответно как да се реагира, е една от задачите на ООН.

- Смятате ли, че ООН има по-голям потенциал за справяне с кризите по света, отколкото успява да направи в момента?

- ООН е това, което са страните членки. Нищо по-различно. Последния път, когато бях в бежански лагер, беше в Централноафриканската република. Там, в щаба на мироопазващите сили на ООН, се бяха приютили 14 000 бежанци, избягали от войната в съседния град. Всеки път, когато видя флага на ООН на такова място, си казвам: "А ако ООН не съществуваше, какво щеше да стане тук, какъв щеше да бъде светът?".

Ана Клисарска, от новия брой на сп. "Мениджър"