Можете ли да съчетавате бързината с качеството?

Може би си мислите, че няма уроци, които да научите от Бродуей, но за четири минути мога да ви докажа обратното.

Мюзикълът „Хамилтън“, който е хип-хоп адаптация на историята на бащите-основатели на САЩ, получи награда „Пулицър“ за драма. Създателят на мюзикъла Лин-Мануел Миранда откликна радостно в Twitter, поствайки: „ПУЛИЦЪР?!“.

Миналият юни, когато отидох до сградата на Wesleyan University, срещнах Миранда, който си правеше селфи пред офиса на декана. Той току-що бе изнесъл една от най-добрите речи в историята на изнасянето на речи.

По това време „Хамилтън“ все още не бе дебютирал на Бродуей. Въпреки че около него се вдигна много шум, никой не предполагаше, че второто представление в Бродуей на този млад човек ще бъде подобен финансов и критичен успех. (Представлението в момента изкарва приходи от над 500 000 долара на седмица.)

Речта на Миранда бе за тиктакането на часовника. Часовникът на живота.

„Най-яркият ми спомен е свързан със звука на два специфични часовника. Единият тиктакаше супер бързо. Т-т-т-т-т-т-т.“, казва Миранда.

Първият часовник представлява звука на колежанските му години, които бяха към своя край. Но откъде идваше другата мелодия.

„Другият часовник е в далечината, но е по-бавен и гръмък. Това е звукът на останалата част от живота, на времето, което ви остава на земята. Някои от вас чуват този часовник постоянно. Събуждате се в студена пот само при мисълта за него. Други са напълно забравили за него, бог да ги благослови. Знаете ли какво? Той продължава да тиктака, без значение дали го чувате, или не.“

Голяма част от неговото представление е посветена на Александър Хамилтън и Арън Бър. „Двамата са били удивителни студенти, почитани военни лидери във войната за независимост, чудесни адвокати и иновативни бизнесмени до 1804, когато единият убива другия при дуел. Този дуел е най-известната им постъпка, която ги свързва завинаги.", казва за тях Миранда.

„В основата на мюзикъла е именно фактът, че Хамилтън и Бър чуват часовника, отброяващ техните минути живот още от най-ранна възраст, и начинът, по който те решават да живеят с това познание. Това ги поставя на пътя към сблъсък още от момента, в който се срещат за пръв път.“

От една страна, хората, които постигат велики неща, усещат едно постоянно чувство за спешност и неотложност. За разлика от останалите, които живеят за момента, те се притесняват да не пропилеят времето си на земята. Стоят до 3 през нощта, пишейки песен, измисляйки нова химическа формула или разглобявайки компютъра на баща си.

От друга страна, не може да пожертваш качеството за сметка на неотложността. В мюзикъла има 46 песни, което е изключително много. Миранда можеше да прибърза с представлението и да направи постановка с половината от тези композиции, което щеше да му спести години работа по пътя му към Бродуей, но ако го бе направил, най-вероятно нямаше да спечели „Пулицър“.

Идеята за мюзикъла идва на Миранда през 2008 година, когато прочита биографията на Александър Хамилтън от Рон Черноу. Това са 8 години, в които слуша тиктакащия часовник, докато се опитва да направи представлението си по-добро. Едновременно с това търси инвеститори и сътрудници. През цялото време вярва в мечтата си, тласка я напред, но никога не бърза толкова, че мечтата да се изпари.

Хората постоянно пишат за упоритост и постоянство, за иновация и креативност. Нито едно от тези неща не ме впечатлява. Те не трябва да отвличат вниманието ви от истинското предизвикателство – съчетаването на бързината с качественото. Първото ви кара да стоите будни през нощта, а второто ви кара да си лягате, за да можете да го довършите по-добре на следващия ден.

Брус Касаноф, биографичен писател и бизнес консултант, за LinkedIn.com