3 прости думи, които създават лидера

Повечето от това, което знам за лидерството, съм научил от две конкретни фази в кариерата си. Първата беше практическата, когато бях ръководител в 3 различни компании – първо като млад мениджър в магазин за обувки, после като мениджър на малък стартъп и накрая като директор на голяма корпорация.

След това дойде фазата на анализите – период, в който можех да се обърна назад и – по-важното – да сравня лидерските си практики с тези на хора, с които съм имал шанса да общувам като журналист. И двете фази бяха много полезни, но от няколко години усещам, че предпочитам да мотивирам лидери, отколкото да съм на тяхно място.

И все пак най-ценния си урок научих в магазина за обувки. Бях пълен провал като мениджър, новак – още преди тази дума да бъде измислена. Нямах идея какво се случваше. Бях на около 23 години, а отговарях на 100% за всеки служител.

Веднъж моя подчинена толкова ми се ядоса, че ме замери с една обувка от другия край на помещението и изхвърча навън. За щастие, не успя да ме уцели. Беше неловко и унизително, но по ирония на съдбата именно тя ме научи на важните три прости думи.

Тогава случилото се изглеждаше малко по-сложно и не си взех необходимата поука. Трябваше да го прехвърлям в мислите си години наред, а урокът започнах да прилагам в кариерата си доста по-късно.

По онова време тя непрекъснато ми повтаряше, че прекарвам твърде много време в инструктиране на служителите и твърде малко във вършене на смислена работа. Имах навика да стоя пред касата и да си придавам зает вид. Преглеждах касови бележки, правех изчисления наум и се опитвах да се държа като шеф. Мислех, че лидерството означава да влезеш в роля.

Понякога и водачите имаме уроци за научаване и се сблъскваме със ситуации, от които би трябвало да извличаме ценни поуки – но не го правим до много по-късно, докато не се замислим как всъщност е трябвало да постъпим.

Тогава трябваше да й кажа: „Ти беше права.“

Трябваше да се извиня и да направя следващата крачка – да призная къде бях сгрешил, а после и да се променя. Защо? Защото лидерството означава да се вслушваме в служителите си и да променяме поведението и действията си, за да искат те да ни следват. На хората, които не са лидери, не се налага да водят никого никъде (въпреки че всеки се нуждае от лидерски качества, независимо от професията, особено в съвременния свят).

Служителите ми ме гледаха. Всички следваха моя пример. Когато прекарвах твърде много време да се правя на шеф, не демонстрирах на хората си как да се държат, как да запълват свободното си време с подреждане на рафтове и чистене на склада.

Изумително е, че все още виждам ръководители (и основатели на стартъпи), които са твърде самонадеяни, за да гледат на думата „водя“ като на глагол. Тя трябва да представлява демонстрация, начин да покажеш на другите как е правилно да действат. Трябва да им кажеш „прави като мен“ и след това да ги накараш да те следват, а не просто да се държиш като лидер, който е твърде далеч от масите.

След няколко години напуснах магазина за обувки, но непрекъснато прилагам научения там урок както в кариерата, така и в брака си. Трябваше да ме замерят с обувка, за да се науча.

Джон Брандън, помощник-редактор на Inc.com