Археолог предполага, че е открит гробът на Ивар Безкостния

Хълм на западното крайбрежие на графство Къмбрия може да е дълго търсената погребална могила на Ивар Безкостни — един от най-могъщите викингски лидери, управлявали някога в Британия, твърди археолог.

Ивар, известен още като Ивар Безкракия или Ивар Дракона, е страховит викингски военачалник от IX век, който създава управляваща династия в Дъблин. Той изиграва ключова роля в предвождането на Великата езическа армия по време на походите ѝ из Англия, пише Independent.

Въпреки историческото му значение, гробът му никога не е бил категорично идентифициран. Независимият археолог Стив Дикинсън смята, че викингският водач може да е бил погребан заедно с кораба си под голяма могила, известна в средновековни документи като „Кралската могила“. Според него мястото е част от обширен и досега неразпознат викингски погребален ландшафт.

В региона са известни едва 16 монументални корабни погребения от предвикингската и викингската епоха. До момента нито едно не е потвърдено на територията на Обединеното кралство.

Корабните погребения са били практикувани от някои ранносредновековни култури като знак за висок статут и почит. Най-известният пример във Великобритания е англосаксонското корабно погребение, открито в Сътън Ху в графство Съфолк.

Историците отдавна твърдят, че викингите не само са извършвали набези, но и са се заселвали в Къмбрия — теза, подкрепена от високата концентрация на скандинавски топоними в региона.

През 2001 г. телевизионна програма на BBC изследва ДНК проби от различни части на Англия. От всички изследвани места само Пенрит в източна Къмбрия показва силни доказателства за норвежки викингски произход сред съвременното население. Повече от една четвърт от изследваните мъже споделят пряк мъжки предшественик от Норвегия.

Въпреки това археологическите доказателства за викингско заселване и погребения в Къмбрия остават ограничени. Първата радиовъглеродно датирана дълга къща от викингската епоха в Англия е идентифицирана в долината Кентмир през 80-те години. Малко викингско гробище, разкрито в Къмхитън край Карлайл, беше публикувано от Oxford Archaeology North през 2014 г.

От началото на 2000-те години търсенето с металотърсачи започна да разкрива нови доказателства, особено по западното крайбрежие на Къмбрия. Открити бяха няколко сребърни съкровища от викингската епоха, включително находка от Бекермет, която днес се съхранява в музея Beacon в Уайтхейвън.

Съкровището от Бекермет, което включва сребро от Каролингската империя и монети с произход от Багдад, изглежда е било претегляно в близост до Кралската могила. В района се намират още 39 по-малки могили.

Проучванията показват, че местността представлява голям некропол от викингската епоха, като основната могила вероятно прикрива погребение на високопоставена личност. Допълнителни открития засилват тезата, че западна Къмбрия е била важен център за викингите.

Сателитни изображения, LiDAR и наземни проучвания разкриват това, което археолозите смятат за бази на викингски флот и големи комплекси от дървени зали.

В началото на 2025 г. в близост до Уигтън беше идентифицирана зала от късната викингска епоха с дължина 50 метра. Още по-голяма зала — с дължина около 63 метра — е засечена южно от Госфорт.

Археолозите твърдят, че това би била най-голямата известна преднорманска зала във Великобритания и Ирландия. Професор Нийл Прайс, ръководител на катедрата по археология в Университета в Упсала, описва комплекса като сравним с кралските дворци от викингската епоха в Скандинавия.

Взети заедно, доказателствата сочат, че западна Къмбрия може да е била значима властова база през викингската епоха, вероятно съответстваща на кралството, известно в ирландски източници от IX век като „Лайтлин“ или „Лайтлинд“.

Дикинсън посочва, че изследванията му започват от средновековни документи, които многократно споменават място, наречено „Кунингешоу“ — старонорвежки термин, означаващ „Кралската могила“.

През август 2024 г. той посещава мястото и потвърждава, че могилата все още съществува — с диаметър около 60 метра и височина близо шест метра, с изглед към морето. Точното ѝ местоположение не се разкрива с цел предотвратяване на иманярство.

Металотърсачни проучвания в района са открили оловни тежести за измерване на сребро, както и големи корабни нитове и елементи от обков, които според Дикинсън подкрепят теорията за корабно погребение.

Той свързва мястото с Ивар чрез исландски саги и съвременни ирландски летописи. В една сага се споменава, че Ивар е бил погребан в могила на граница в Англия, докато ирландските хроники описват Ивар и брат му Олаф като синове на краля на Лайтлинд.

Някои историци локализират Лайтлинд в Норвегия или Шотландия. Дикинсън обаче твърди, че ирландските източници сочат към източните брегове на Ирландско море.

„Затова смятам, че родното кралство на Ивар е било в Западна Къмбрия и е логично той да бъде погребан там след смъртта си“, казва Дикинсън. „Като прочут морски крал с репутация на човек, прекосявал Ирландско море от Дъблин до Дъмбартън на Клайд и отвъд, също така е логично да е получил „езическо“ погребение — в кораб, в могила с изглед към морето.“

Други учени предполагат, че Ивар е бил погребан в Рептън в графство Дарбишър — място на голям викингски лагер — но това твърдение се основава на погребение, за което се съобщава, че е било разгадано още през 1686 г.