Културни кодове: Прекалено дълги ли са днешните филми

"Умпа-лумпа, думпти-ди...и сега, в категорията "Най-добър режисьор"... Умпа-лумпа, думпити-донг, повечето от тези филми са откровено прекалено дълги." След участието си в "Уонка", Хю Грант се появи на сцената на "Бафта", където не само възроди вътрешната си умпа лумпа (б.р. метафора, свързана с ролята му в "Уонка", когато връчи наградата за най-добър режисьор, но и открито постави под въпрос продължителността на тазгодишните претенденти за наградите.

Може би имаше предвид крайния победител на вечерта, тричасовия епос "Опенхаймер" на Кристофър Нолан, който се очаква да спечели Оскарите този уикенд, пише BBC.

Но три от петте други номинирани филма на "Бафта" - "Задържани", "Маестро" и "Анатомия на едно падение", претенденти и за "Оскар", също са с продължителност над два часа всеки.

Може би е добре, че на Грант не му се е наложило да се изправи срещу американската интроспекция на Мартин Скорсезе "Убийци на цветната луна", която е фаворит на Академията въпреки продължителността си от 3 часа и 26 минути - най-дългата продукция от тазгодишните претенденти за най-добър филм.

Но дали номинираните филми тази година са част от една засилваща се тенденция? Ако е така, какво означава това за публиката, кината и режисьорите?

Антракт

Дъждовните следобеди може и да привличат в киносалоните семейства, двойки и самотници от десетилетия насам, но продължителността на филмите се е променяла през това време. Усещането за превръщането на самите прожекции в целодневно събитие може да се проследи за първи път през 60-те години на миналия век, когато режисьорите се наслаждават на златния век на големия екран.

През 1962 г. "Лорънс Арабски" продължава повече от три часа и половина. Излезлият година по-късно филм "Клеопатра" първоначално е бил с продължителност четири часа, след което е бил съкратен.

Актьорът Питър О'Тул в сцена от "Лорънс Арабски". Снимка: Getty images

Антрактите са централна част от това изживяване, което всъщност се дължи на технически паузи през която операторите трябвало да сменят лентата на прожекционните апарати. Това осигурявало на зрителите почивка за тоалетна или за купуване на сладолед.

Но напредъкът в технологията на прожекционните апарати води в началото на 80-те години до отпадането на този основен елемент от кинопосещенията като се смята, че филмът "Ганди" от 1982 г. е последният голям уестърн, в който стандартно е включен антракт.

През изминалите десетилетия продължителността на филмите постоянно се увеличава като буквално държи приковани зрителите на местата им.

Фил Клап, главен изпълнителен директор на Асоциацията на кината в Обединеното кралство, споделя пред Би Би Си, че членовете на Асоциацията водят "постоянни дискусии" със студиата, разпространителите и други заинтересовани страни за евентуално повторно въвеждане на "структурирани антракти", евентуално за филми с продължителност три часа или повече.

Анализ на Economist на над 100 000 игрални филма, излезли на международния пазар от 30-те години на миналия век насам, установи, че сегашното времетраене на популярните филми е най-голямото в историята на киноиндустрията.

А през последните години се наблюдава сериозен скок. Проучванията на Statista през десетилетията разкриват, че само от 2020 г. насам средната продължителност на най-касовите филми в САЩ и Канада е нараснала с около 30 минути, достигайки 2 ч. и 23 мин. през 2023 г.

Отговорни за това са не само франчайз блокбъстърите (да, "Индиана Джоунс", "Джон Уик" и "Отмъстителите: Краят на играта", гледаме към вас), но и номинираните за "Оскар" филми. „Аватар: Пътят на водата“,  номиниран за най-добър филм през 2023 г. например също беше около три часа.

"През всяко десетилетие сме виждали епични филми да се представят добре на "Оскар"-ите", казва Кари Бибъл, анализатор на боксофиса в Exhibitor Relations. "Първият от този жанр, който печели наградата за най-добър филм през 1927 г., е авиационен епос, наречен "Криле", който продължава два часа и 24 минути."

"Епичните филми често означават епичен разказ. Тези филми са по-големи от човешки живот и често обхващат дълга, развита история, която изисква от хората да бъдат емоционално ангажирани", обяснява тя.

Но тази артистична обосновка се експлоатира до краен предел  и в крайна сметка пикочните мехури на зрителите са пред спукванеи, тъй като режисьорите са овластени както никога досега.

В епохата на "Студената война"

Студената война между стрийминга и киното през последното десетилетие превърна името зад камерата в почти толкова желано, колкото и всеки актьор от "А" списъка.

Тъй като стрийминг услугите се борят с Холивуд за авторитет и престиж, те хвърлят огромни суми за режисьорски таланти - често далеч надминаващи всичко, което могат да предложат старите студия - и то, с успех.

Преди Скорсезе да си партнира с Apple за филма "Убийците на цветната луна", той се обърна към Netflix, за да финансира номинирания си за "Оскар" 3,5- часов филм за мафията "Ирландецът", като откровено сподели , че "не може да получи финансиране" от Холивуд, което да отговаря на амбициите му.

По подобен начин този модел е изкушавал Дейвид Финчър, Риан Джонсън и Ридли Скот, който намекна, че ще пусне четиричасова версия на "Наполеон" по Apple TV, въпреки че оригиналната му версия вече е почти три часа.

Тази динамика може да отслаби контрола на продуцентите и да увеличи продължителността на филмите. В подкаст рецензията си за "Убийците на цветната луна" Марк Кермод обяснява: " Ние чуваме истории за... хора, които правят филми за студия, а след това се стига до спорове с продуцентите за продължителността. Ако сте стрийминг услуга, на тях не им пука."

Това предизвикателство е на висока цена за традиционните филмови студия, в момент, в който филмовата индустрия трябва да намери деликатен баланс между свитите разходи, изострени от пандемията, миналогодишните стачки и предизвикателството да отвоюва обратно хората от вдъхновеното от локдауна домашно стрийминг излъчване.

"Непринуденото гледане на филми, при което чакаш до уикенда, за да избереш какво да гледаш, до голяма степен е изместено от стрийминга", казва продуцентът на "Ерин Брокович" Майкъл Шамбърг пред Натали Джарви от Vanity Fair за нейната статия с уместното име: Защо филмите са толкова дълги?

"Сега, когато излизате от дома си, за да платите за гледане на филм, искате емоционална застраховка за времето и усилията си. Искате и по-голямо преживяване от стрийминга на филм в хола ви", добави той.

Ефектът от "киното събитие", все по-силно обвързано с шума, който би могло да предизвика в социалните медии, показва, че индустрията - и самите кина - са зависими от заглавия, които се превръщат в златна вълна, било то "Топ Гън": Маверик" или "Опенхаймер", за да замаскират пукнатините от намалената притегателна сила.

Снимка: Getty images

И дори ако вземем предвид популярността на Кристофър Нолан като режисьор, мейнстрийм успехът на „Опенхаймер“, който на практика е тричасов исторически биографичен филм, се възползва в огромна степен от феномена Барбенхаймер: сбъднала се по случайност маркетингова мечта. Извън това почти еднократно събитие, огромното изкушение да се правят дълги филми изглежда частично изчерпва потенциала на кината, публиката и режисьорите.

Веригите от кина, казва Клап, могат да се изправят пред трудности с наплива от по-дълги филми, тъй като това "означава по-малко прожекции", по-малък избор на заглавия и в крайна сметка по-малко продадени билети. И само малка част от всичко това може да бъде компенсирано с пуканки и газирани напитки или луксозни места.

"Никога не бихме искали да налагаме творчески лиценз, но сред част от публиката има желание за почивка", казва той, посочвайки потенциала на антрактите и техния "сладоледен прозорец".

Веригата киносалони Vue е сред малкото по света, които се отказаха от споразуменията за разпространение на „Убийците на цветната луна“ с пробни паузи по време на прожекциите.

"Анализът показа, че клиентите биха искали да се върнат антрактите", заяви Тим Ричардс, главен изпълнителен директор на Vue, пред The Guardian през октомври миналата година. "Получихме 74% положителни отзиви от тези, които са опитали нашите интервали."

Клап описва това като "жив дебат", особено при положение, че антрактите остават на други световни пазари.

"Опасенията са, че където и да пуснете завесата, така да се каже, ще убиете структурата на разказа, но това не е задължително при внимателно планиране - вероятно хората, които стават по средата на филма, причиняват повече смущения", казва той.

От своя страна Скорсезе призова зрителите да покажат "ангажираност" към киното, като се противопостави на оплакванията от продължителността на филмите, давайки за пример гледането на телевизия вкъщи. "Можете да седнете пред телевизора и да гледате нещо в продължение на пет часа... има много хора, които гледат театър в продължение на 3,5 часа... отдайте на киното малко уважение", каза той пред Hindustan Times.

Но не всеки е съгласен с него. Както казва режисьорът на "Останалите", Александър Пейн "в днешно време има твърде много проклети дълги филми". Той добавя, че дългите филми просто трябва да бъдат " възможно най-кратката си версия".

За Нолан връзката с публиката остава на първо място. "Аз гледам на себе си като на публика. Правя филмите, които наистина бих искал да гледам", казва той пред редактора на BBC Culture Кейти Разъл.

Снимка: Getty images

За по-младата аудитория, която в епохата на TikTok и късометражните филми в YouTube често отхвърля дългите форми на гледане, епичните филми на Нолан, които често са близо три часа, не би трябвало да са привлекателни.

Но режисьорът на "Дюн" Денис Вилньов твърди, че успехът на „Опенхаймер“ доказва обратното. Той твърди, че по-младата публика цени гледането и плащането за по-дълги филми, при условие че те предлагат "нещо съществено". "Те жадуват за смислено съдържание", казва той пред The Times.

„Дюн: Втората част,“ излязла на екран преди няколко дни, надхвърля с десет минути 155-минутното времетраене на оригиналния филм, предоставяйки общо пет часа приключения в пустинята.

Една от веригите в страната, Showcase Cinemas, предложи и двете части една след друга в нощта на премиерата.

Надяваме се, че е имало антракт.