The Last Message Received: Един разтърсващ Tumblr проект

Последните съобщения не са като последните думи. Краят, който предшестват, невинаги е очакван. Входящата пощенска кутия понякога съдържа имейли и SMS-и, които само времето може да отсъди като финални.

Истината излиза наяве отново и отново в The Last Message Received – Tumblr страница, на която потребители споделят съобщения, които в крайна сметка са се оказали последните, получени от техни приятели или любими. Понякога произтичащата тишина означава раздяла, а друг път – смърт. Някои от тези кореспонденции завършват зле, други – добре, а много от тях – преждевременно. Някои съобщения не е трябвало да бъдат последни и са споделени с надеждата да изтръгнат отговор.

Живот на страницата дава 15-годишната Емили Трънко, която от началото на проекта си преди месец е получила над 3500 предложения и привлякла над 40 000 последователи .

„Хей, можеш ли да ми изпратиш снимки на цветята от погребението на баба?“, пита някои, малко преди собствената си неочаквана смърт. „Няма да шофирам пиян. Обещавам. Ще говорим по-късно, любов“, гласи друго съобщение. Какво се е случило след това, можете да се досетите сами.

От време на време скръбта бива заменена от грубост: „Не мога да бъдат с човек, който изглежда като теб. Не се обиждай.“ Повечето публикации обаче предшестват загуби. Това е изненадващо, имайки предвид че сърцето на самата Емили все още не е било разбивано, „като изключим някои доста леки, но необходими удари“.

Какво тогава я е привлякло към тази мрачна тематика? „Винаги съм се вълнувала от внезапните вихрушки на емоциите, които съпровождат разочарованията и загубите“, казва тя. „Аз съм много чувствителен човек“.

The Last Message Received е вторият Tumblr проект на Емили с участието на анонимни потребители. Първият – Dear My Blank, – за който хората публикуват писма, които не са изпратили, е толоква успешен, че й спечелва договор за книга и... гадже. Момчето споделя неизпратеното си писмо с Емили, тя му отговаря, „Не спирай да говориш“, и 9 месеца по-късно двамата още са заедно.

Емили поддържа страницата от дома си в малкия град Копли, щата Охайо. От братята и сестрите си тя единствена учи във Виртуалната академия на Охайо, където уроците се преподават онлайн. Учителите й стоят между бала дъска и уебкамера, а тя и съучениците й гледат от домовете си. Копли звучи като скучно градче – там живеят едва около 14 000 души. И все пак Емили намира поводи да излиза навън – „училищни събития, разходки в парка и пазаруване“.

„Определено преживявам косвено емоциите в изпратените съобщения“, казва Емили. „Вероятно съм първият човек, който ги чете  – освен техните автори, – преди да бъдат публикувани. Чувството е невероятно.“

Източник: Guardian