Неизвестно за известните: Славата на Фаберже

Стане ли дума за красота и изящество, в дните преди Великден е добре отново да си припомним, че и до днес в света няма по- красиви и по-скъпи великденски яйца от творенията на някогашния руски царски бижутер Петер Карл Фаберже. Той е син на Густав Фаберже, който през 1842 г. създава в Санкт Петербург свой бижутерски магазин, който бързо се превръща в хит. Фамилията му води началото си от Северна Франция и първоначално е била известна като Фори.

През 1846 г. на Густав и съпругата му Шарлота Юнгщет се ражда син – Петер Карл. Той поема управлението на семейната фирма през 1882 г. А не след дълго шансът му се усмихва. По време на реставрационни работи в Ермитажа младият Фаберже получава покана да участва в мащабна изложба на изкуството на Русия. Един от експонатите, с които Петер Карл се представя, е копие на гривна от четвърти век преди новата ера.

Цар Александър III е впечатлен от изработката и заявява, че гривната трябва да бъде изложена в Ермитажа като пример за майсторството на руските бижутери. Така Фаберже е избран за царски бижутер. Истинският възход на Фаберже обаче започва, когато фирмата открива магията на комбинацията злато и емайл.

Началото

Всичко започва през 1885 г., когато руският император Александър III поръчва декоративно великденско яйце за съпругата си Мария Фьодоровна. След като получава подаръка, императрицата вижда яйце, направено от бяло злато, което при отваряне крие друга изненада - златен жълтък. В жълтъка пък има златна кокошка с рубинени очи и миниатюрно копие на императорската корона от злато и диаманти, както и малък рубин, който императрицата да носи на верижка на врата си.

Яйцето остава в историята с името „Кокошката” и е най-скъпото от общо 68-те, изработени от великия бижутер в периода 1885 - 1917 г. 52 от тях са представени като великденски яйца. 7 пък са направени по поръчка на знатната московската фамилия Келч.

Следващият руски цар Николай II, продължава да поръчва яйца на Фаберже, по едно за съпругата си и едно за императрицата-майка. Работата по всяко от тях отнемала около година. Така, в крайна сметки били създадени 50 яйца за династията Романови и още 12 за частни лица. 

Като всяко произведение на изкуството - в този случай на ювелирното майсторство, всяко яйце си има име – "Ренесанс", "Розова пъпка", "Кошница с диви цветя", "Момини сълзи", "Лебед", "Зима", "Петър Велики"...

Фантазията на Фаберже е безгранична и творенията му изобразяват дворци, животни, карети, часовник, портретна галерия на императорското семейство, сибирски влак и дори крайцер.

Така през 1903 г. се появява "Датското кралско семейство". Този път яйцето било инкрустирано с диаманти, изобразяващи датския крал Кристиан IX и кралица Луис, баба и дядо на на Николай Втори по майчина линия. За съжаление, днес това яйце се смята за изчезнало, само фотографиите показват неговата уникална красота.

През 1913 г. Николай II подарява на майка си Мария Фьодоровна шедьовърът сред великденски яйца - "Зима". Яйцето е изработено от малки кристалчета с 3246 диаманта, а цялостният му външен вид е толкова полиран, че създава илюзията за разтапящ се сняг.

Последното яйце в колекцията „Фаберже” пък никога не напуска руския царски двор. Стоманеното яйце от 1916 г. предвещава война и крах на царска Русия. През 1917 година то е  конфискувано, но пък остава като едно от 10-те царски яйца, които никога не са продавани.

Яйцата стават особено популярни след зверското убийство на Николай II и семейството през 1918 в Екатеринбург, където са били пратени на заточение от новата комунистическа власт в Русия.

Твърди се, че през 1920 година едно от яйцата на Фаберже  е попаднало за кратко в ръцете на бъдещия съветски диктатор Йосиф Сталин. След това яйцето мистериозно изчезва, а после изведнъж се появява на търг в „Кристис” през 2002 година, когато емирът на Катар го купува за рекордните 9.6 млн. долара.

От ръка на ръка...

След Октомврийската революция, която прогонва Петер Карл Фаберже от Русия, настава чудовищно разграбване на императорските съкровища, сред които и яйцата на Фаберже.

През 1927 г. директорът на Оръжейната палата Дмитрий Иванов се обърнал към съветското правителство с молба да предаде останалите в страната шедьоври на Фаберже за съхранение в Държавната съкровищница. Усилията му се увенчали с успех и били изпратени останалите 24 яйца. Но не за дълго, защото след няколко години в СССР била създадена специална комисия по изземване и продажба на произведения на изкуството, тъй като режимът на Сталин спешно се нуждаел от пари за индустриализацията. В списъка на подлежащите на продажба предмети попаднали и императорските яйца.

През 1928 г. от Елмазния фонд на Съветския съюз пък били отписани като "малоценни" 7 яйца на Фаберже, сред които едно от най-изящните –  „Паун“.

Един от първите чужденци, закупили яйца на Фаберже бил американският бизнесмен Арманд Хамър, който бил в близки отношения с властите в СССР. След това  той препродал яйцата с огромна печалба в САЩ.

Арманд Хамър бил последван от англичанина Емануел Сноумън, който пък препродал придобивките си в Лондон.

Колекцията на Малкълм Форбс

Яйца на Фаберже дълго време са радвали сетивата и на американския медиен магнат Малкълм Форбс, основателят на списание „Форбс“. Той бил страстен ценител на съкровищата на руското царско семейство. Малкълм Форбс събирал колекцията си няколко десетилетия и даже бил вписан в "Книгата на рекордите на Гинес". Колекцията му включвала не само 15 великдненски яйца, но и още 180 произведения на Фаберже.  

Малкълм Форбс им се радвал до смъртта си през 1990 г. Наследниците му обаче веднага се усетили, че  невероятните златни яйца могат да им донесат отлична печалба.  През пролетта на 2004 г. те обявили, че ще продадат на търг на аукционната къща „Сотбис“  всички яйца на Фаберже от колекцията на Форбс. Малко преди аукциона обаче им се обадил руският милиардер Виктор Векселберг и изкупил цялата колекция на Малкълм Форбс за сума, която според различни източници варира между 90 млн. и 120 млн. долара.

В момента колекцията на Малкълм Форбс е изложена в Патриаршеския дворец на Кремъл, а от общо 54-те яйца за руския императорски двор, до днес са запазени 45. Съхранено е и едно от двете яйца на Фаберже, които той не завършва, заради избухналата Октомврийска революция през 1917 г. В момента в Кремъл са останали само 10 от общо 50-те императорски яйца. Съхранено е и едно недовършено яйце - "Карелска бреза". Музеят на изкуството във Вирджиния притежава 5 броя от ценните изделия, Музеят на изкуството в Ню Орлеанс – 3. Покойната английска кралица Елизабет II също беше собственик на три от яйцата на Фаберже.

Наследството

След избухването на Октомврийската революция през 1917 г.  Фаберже продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия. Умира в изгнание в Швейцария.

Синовете му  Евгений и Александър се установяват в Париж. Братята основават компанията Faberge & Cie. Те обаче никога не успяват да достигнат славата на своя баща. След неуспешна съдебна битка за Faberge et Cie, през 1951 г. братята Фаберже продават правата върху марката срещу само 25 хил.  долара на основаната през 1937 г. в САЩ компания Faberge Inc.

После в продължение на десетилетия марката „Фаберже“ минава от ръка в ръка, докато през 1989 г. не е купена за $1,55 млн. от Unilever. През януари 2007 г. пък консорциум от инвеститори начело с фонда Pallinghurst Resources изкупува за 38 млн. долара портфейла от търговски марки и лицензи „Фаберже“, давайки началото на новата история на легендарната марка.

Две години по-късно  правнучката и праправнучката на Карл Фаберже Татяна и Сара представят първата нова серия бижута на прочутата марка, а през декември 2010 г. бе пусната и втора колекция украшения.

През 2012 г. пък британската минна компания „Джемфийлдс” купи “Фаберже” за 142 млн. долара, а в последните години “Фаберже” продава скъпоценности в своите пет бутици в Женева, Лондон, Ню Йорк и Хонконг.