Внимавайте с оправданията, когато карате хората да ви чакат!

Преди най-сетне да се отправите по пътя, кучето ви изчезва и се налага да го намерите и върнете обратно вкъщи.

Ужас! Има ремонт на пътя. С това пътуването се увеличава още 10 минути.

Разливате кафе по панталоните си – значи трябва да минете през офиса и да се преоблечете.

А какво стана с клиента или колегата, с когото имахте среща в 9 сутринта? Ами, отменя се. Най-добре да се обадите, че няма да отидете и да помолите за няколко допълнителни минутки. Просто сутринта ви беше отвратителна!

Разбира се, такъв е животът. Понякога изглежда, че нищо не върви по начина, по който искате. Неизбежно е да не закъснеете за уговорка, интервю или друг ангажимент.

Ето тежката и груба истина, обаче – каквото и оправдание да измислите, сте накарали човека да ви чака. Ами онази жена, с която трябвашe да се срещнете? В последния момент й се наложи да намери друга бавачка, защото нейната се разболяла. Влакът й закъсня, затова трябваше да пробяга шест пресечки, че да стигне навреме за срещата ви.

Не сте единственият, на когото му се случват несполуки.

Когато накараме някого да ни чака, рискуваме да саботираме отношенията си с него, особено, ако още не са укрепнали. Както казва авторът Алекс Стоун в есето си „Защо чакането е истинско мъчение”: „Американците прекарват грубо 37 милиарда часа годишно в чакане на опашка. Сериозната цена, която плащат за това е емоционална - стрес, отегчение и досадната мисъл, че животът им се изплъзва.”

Вероятно не бихте накарали някого да се чувства по този начин нарочно (надявам се). Но ето какво наистина казвате на хората, когато ги карате да чакат:

1. Моето време е по-важно от твоето.

Много съм зает да върша важни неща, затова ще трябва да ме изтраете.

2. Не ме интересува какви задачи имате.

Каквото и да можеше да свършите през това време, уверявам ви, че не е ни най-малко толкова пълноценно, колкото да стоите и да ме чакате.

3. Донякъде съм жертва.

Нещата просто се случват! Не мога да контролирам това, което се случва в живота ми, а и не се подготвям за него.

4. По-могъщ съм от вас.

Да накарате хората да чакат може да е знак, че упражнявате авторитет и власт над другите. Новият главен изпълнителен директор на Google – Сундар Пичай, е чакал часове наред пред офиса на Мариса Мейър, когато е трябвало да й докладва.

5. Това, за което се срещаме, не е толкова важно за мен.

Наистина мога с или без тази среща. Тази работа или бизнес сделка, или пък дискусия относно предстоящата ви сватба, не ми е приоритет.

Най-вероятно няма да кажете тези неща на глас пред потенциален работодател, клиент, обект на романтичните ви желания или който и да било във вашия живот. Тогава защо ви е да го намеквате, като ги карате да чакат?

Ако ще закъснеете, обадете се (или пратете имейл, съобщение и т.н.) предварително, за да може човекът да знае. Бъдете честни и кажете колко точно ще закъснеете, за да му позволите да почака или отмени срещата за друго време, дори и неудобно за вас. Не мислете, че му е добре „просто да потърпи” още 20 минути.

Случват се такива неща. Не можем да ги контролираме, но можем да овладеем начина, по който реагираме.  Уверете се, че когато обстоятелствата променят графика ви, ще действате навреме и ще се разберете с околните, особено с тези, с които вече имате някаква уговорка.

Източник: Inc.com