Десетте Божи заповеди на дизайнера

Прочутият нюйоркски дизайнер Милтън Глейзър разказа пред студенти и специалисти кои са основните неща, на които дизайнерите трябва да се учат. Речта му „Десетте неща, които научих” стана програмна за гилдията и скоро се обособи в десет популярни цитата, които са нещо като „Божиите заповеди” за всеки успешен дизайнер. И не само. Прочетете уроците на Глейзър, предадени тук със собствените му думи, и ще разберете, че в същността си те се отнасят за всички нас.

Работете само с хора, които харесвате

Отне ми много време, за да формулирам това правило за себе си. Когато започвах кариерата си мислех, че напротив – професионализмът е умението да работиш с всички клиенти. С годините обаче ми стана ясно, че най-смисленият и добър дизайн съм измислял винаги за онези поръчители, които впоследствие станаха и мои приятели. Изглежда, че в нашата работа симпатията е много по-важна от професионализма.

Ако имате избор, не започвайте работа на договор

Веднъж чух по радиото интервю с прекрасния композитор и философ Джон Кейдж. Тогава той беше на 75 години. Водещият попита: „Как да се подготвим за старостта?” Запомних завинаги отговора на Кейдж: „Имам един съвет за вас. Никога не ходете на работа. Ако в течение на целия си живот ходите в някакъв офис всеки ден, една хубава сутрин ще ви покажат вратата и ще ви пратят в пенсия. И точно тогава вие просто няма да сте готови за старостта – тя ще ви завари неподготвени. Вижте мен. От 12-годишен всеки ден правя едно и също – събуждам се и мисля как да спечеля пари за парче хляб. Животът не се промени дори тогава, когато се превърнах в старец.”

Избягвайте неприятните хора

Това е продължение на първото правило. През 60-те години работеше един гещалт психотерапевт на име Фриц Пърлс. Той предположи, че във всичките си отношения хората или си отравят взаимно живота, или го обогатяват. При това всичко зависи не от самия човек, а именно от отношенията. Знаете ли, има един прост начин да проверите как ви въздейства общуването с определен човек. Прекарайте известно време с него, вечеряйте заедно, разходете се или пийте по чашка. И обърнете внимание на това как се чувствате по време на тази среща – въодушевени или уморени. И всичко ще ви стане ясно. Винаги използвайте този тест.

Опитът не е достатъчен или защо доброто е враг на отличното

Вече казах, че в младостта си бях вманиачен по професионализма. Но всъщност опитът е просто още едно ограничение. Ако ви е нужен хирург, най-вероятно ще се обърнете към онзи, който е правил много пъти същата операция. Не ви трябва човек, който смята да изобрети нов способ за работа със скалпела. Не, не, никакви експерименти, моля, правете всичко така, както винаги сте го правили и както са го правили и преди вас. В нашата работа всичко е точно наопаки – добър е този, който не повтаря нито себе си, нито другите. Добрият дизайнер винаги иска да използва скалпела по нов начин или вместо него да вземе градинска лейка.

По-малкото не винаги е по-добро

Всички сме чували израза „по-добре по-малко, но по-добре”. Това не е съвсем така. Една прекрасна сутрин се събудих и разбрах, че това май е пълна глупост. Може би тези думи не звучат зле, но в нашата област този парадокс няма смисъл. Спомнете си персийските килими – нима при тях „по-малко” би било по-добре? Същото може да се каже за работата на Антонио Гауди, за стила ар нуво и за какво ли не още. Ето защо за себе си аз формулирах едно ново правило: най-добре е тогава, когато от всичко имаме по толкова, колкото е необходимо.

Не се доверявайте на стиловете

Сигурен съм, че сте виждали илюстрациите на Пикасо към романа на Балзак „Неизвестният шедьовър”. Той нарисувал бик в 12 различни стила – от натуралистичния до абстракцията в една линия. В този случай стилът не е актуално понятие. Глупаво е да се отдаваме на един единствен стил, защото никой от тях не заслужава да ви погълне целите. За опитните дизайнери това винаги е било проблем, защото с годините се изработва почерк и визуален речник. Модата в стиловете обаче се определя от икономически показатели, тоест от практическата математика – а с нея е трудно да се спори. За това е писал още Маркс. Ето защо стилистичната парадигма се сменя на всеки десет години и нещата започват да изглеждат различно. Същото се случва и с шрифтовете и графиката. Ако планирате да оцелеете в тази професия повече от десет години, силно ви съветвам да бъдете готови за тази промяна.

Начинът на живот променя начина на мислене

Мозъкът е най-чувствителният орган в нашето тяло. Той търпи най-много изменения и регенерации. Преди няколко години във вестниците се мяркаше една любопитна историйка за търсенето на абсолютния слух. Както знаем, той се среща изключително рядко, дори и сред музикантите. Не знам как, но учените разкриха, че хората с абсолютен слух имат различна конструкция на мозъка – някаква деформация на мозъчната кора. Това само по себе си е интересно. След това обаче те изясниха нещо още по-интересно – ако учим децата да свирят на цигулка на 4-5 годишна възраст, съществува вероятност някое от тях да започне да променя строежа на мозъчната си кора, докато не развие накрая абсолютен слух. Убеден съм, че рисуването влияе на мозъка не по-малко, отколкото музикалните упражнения. Вместо слуха си ние развиваме вниманието си. Човекът, който рисува, обръща внимание на това, което става около него – а не просто на това, което се забелязва на пръв поглед.

Съмнението е по-добро от увереността

Всички казват колко е важно да бъдем уверени в това, което правим. Моят учител по йога веднъж забеляза: „Ако ви се струва, че сте достигнали до просветлението, значи просто сте се затворили в собствените си рамки”. Това е вярно не само в духовната практика, но и в работата. За мен самия всички идеологически позиции, които са напълно формирани, са съмнителни, защото съвършенството е просто едно безкрайно развитие. Ставам нервен, когато срещна човек, който безапелационно вярва в нещо. Трябва да подлагаме всичко под съмнение. Този проблем се появява при дизайнерите още в училището по изкуства, където ни преподават теориите за авангарда и това, че личността може да промени света. В някакъв смисъл това е вярно, но най-често всичко завършва с огромни проблеми с творческата самооценка. Търговското сътрудничество с някого е винаги компромис и в никакъв случай не бива да се съпротивляваме на това. Винаги трябва да допускаме, че опонентът ни може да е прав. Преди една-две години прочетох в една от книгите на Айрис Мърдок най-чудесното определение на любовта – „Любовта е изключително сложен начин да осъзнаеш, че освен теб съществува още един реален човек”. Това е гениално и описва абсолютно всяко съвместно съществуване на двама души.

Това няма значение

На последния ми рожден ден ми подариха книгата на Роджър Розенблат „Остарявайте красиво”. Заглавието не ми хареса, но съдържанието ме заинтригува. Най-първото правило, което авторът предлага, се оказа и най-доброто. То звучи така: „Това няма значение”. Няма значение какво мислите – следвайте това правило и то ще прибави десетилетия към живота ви. Няма значение дали закъснявате, или идвате навреме, тук ли сте, или там, премълчали ли сте, или сте говорили, умни ли сте, или глупави. Няма значение каква ви е прическата и как ви възприемат познатите ви. Повишат ли ви в работата, купите ли си нова къща, получите ли Нобелова награда – всичко това няма значение. Ето това е мъдрост!

Казвайте истината

Понякога ми се струва, че дизайнът не е най-доброто място, където да търсим истината. Безусловно в нашите среди съществува определена етика, която сякаш даже е записана някъде. Но в нея няма и дума за отношенията на дизайнера с обществото. Казват, че в сталински СССР всичко, което се продавало с етикета „телешко”, всъщност било пилешко. Откакто разбрах това, ме измъчва въпросът – какво тогава се е продавало като пилешко? Дизайнерите носят не по-малка отговорност от месарите. Затова трябва да се отнасяте внимателно към това, което продавате на хората под името „телешко”. Една от клетвите на лекарите гласи: „Не навреждай”. Смятам, че и дизайнерите трябва да имат своя клетва – „Казвай истината!”

Adme.ru