Защо (почти) всички крадат и мамят?

Поведенческият икономист Дан Ариели, който преподава в Университета Дюк, е известен като един от най-оригиналните автори на експерименти в сферата на социалните науки. Тук, чрез думите на Ариели ви предлагаме седем урока за нечестността, които не сте научили в училище.

1. Повечето от нас спадат към 98%-вите

„Един студент ми разказа история за ключар, който срещнал, когато се заключил извън дома си. Той останал изумен от това колко лесно човекът отключил вратата, но пък получил обяснението, че бравите са направени, за да предпазят честните хора от кражба. Неговото мнение било, че 1% от хората никога не биха дръзнали да откраднат чужда собственост, друг 1% обаче биха го направили, а останалите от нас ще бъдат честни до момента, в който не бъдат съблазнени по някакъв начин. Ключалките премахват изкушението за повечето хора и това е добре, защото в областта на научните изследвания в продължение на много години ние открихме, че всеки има капацитета да бъде нечестен в даден момент от живота си.”

2. С радост бихме мамили, докато не се опарим

„Простият модел на рационалното престъпление предполага, че колкото по-голяма е наградата, толкова по-голям е шанса хората да мамят. Ние обаче открихме, че за повечето от нас, най-големият двигател за нечестност е възможността да се рационализират действията ни, така че да не губим чувството за себе си като добри хора. В един от нашите матрични експерименти (упражнение за решаване на пъзел) нивото на нечестността не се промени, докато наградата за измама нарасна. В действителност, най-високото заплащане доведе до значително по-малко измама вероятно, защото сумата пари трябва да е била достатъчно голяма, за да не могат хората да определят нечестността си като безобидна. Повечето хора са склонни да мамят сравнително малко, тъй като могат да се възприемат като откровено честни.  Те няма да се ангажират с голяма измама в данъчните си декларации или застрахователните си полици, но биха си позволили да заобиколят някои правила, тъй като не биха се чувствали зле от този факт.”

3. Няма нищо чудно в това, че хората крадат от работното си място

„В един от матричните си експерименти добавихме условие, при което на някои от участниците беше платено в жетони, за които те знаеха, че после могат да обменят в истински пари. Тази стъпка на разделение обаче доведе до значително повишаване в нивата на нечестност. В друг случай пък попитахме играчи на голф кое от непозволените действия с топката на друг голфър би ги накарало да се почувстват най-неудобно: с помощта на стика, с крак или с ръката си. Почти два пъти повече отговориха, че не би било проблем за другите участници, разбира се, ако си помогнат чрез стика, отколкото ако преместят топката с ръка. Това показва, че желанието ни да мамим се увеличава, когато натрупаме психологическа дистанция между нас и самото действие. По този начин виждаме себе си в светлина, в която вършим нещо друго, а не лъжем, например. Ето защо много от нас нямат проблем с това да си взимат по нещо от офиса, като химикалка или друг консуматив, особено когато нямаме възможността да получим еквивалента на тези предмети в парични средства. Не можем да отречем, че виртуалните плащания са голямо удобство, но нашето проучване показа, че трябва да се притесняваме повече от използването на реалните пари, защото те са по-лесна мишена за кражби.“

4. Пазете се от алтруистичните мошеници

„Хората са склонни да мамят повече, в случаите когато го правят за други хора. В някои експерименти участниците са възможно най-нечестни, когато нямат никаква полза от това си действие. Това има смисъл само ако способността ни да бъдем користни се увеличава от същата тази способност да рационализираме поведението си. Ако мамите в полза на друг обект, възможността ви да се рационализирате наистина се увеличава, така че е напълно нормално за един счетоводител да приеме неточностите в данъчните декларации на клиентите си като нещо различно от измама. Това си е чисто и просто загриженост в рамките на фирмата, тъй като алтруистичните тенденции в живота на хората им позволяват да бъдат по-често нечестни, когато става дума за общи ползи."

5. Една измама води до друга

„Малките прегрешения имат значение, защото в повечето случаи след това водят до по-големи. След като веднъж сте се провинили в дадена ситуация за момент спирате да гледате на себе си като добър или морален човек и си казвате: „Какво пък толкова?" Хората, които спазват диети много добре знаят за какво става дума. Повечето от нас са дисциплинирани до момента, в който не „сгазят лука“ и ако не могат да контролират усещането си за доброта, то тогава има голяма вероятност това чувство на нечестност да им хареса.

Това ни накара да проведем експеримент, в който на участниците бяха раздадени дизайнерски слънчеви очила, които да носят и след това да оценят. На някои беше казано, че техните чифтове са оригинални, на други че са фалшиви, а на трети не беше казано нищо. И така, след известно време на употреба на марковите аксесоари, на участниците бяха дадени матрични задачи за решаване. И във трите групи обаче, значителна част от хората съобщиха, че са решили няколко матрици повече, отколкото са им били дадени. Умерена измама, както обикновено. Но докато 30% от групата, която е носила оригиналните очила излъгаха с малко повече, около 40% от хората, на които не бе дадена никаква информация също  излъгаха, то повече от 70% от тези, които носеха фалшификатите, също  преувеличиха броя на решените от тях матрици. И ето така стигнахме до извода, че едно морално прегрешение води до друго."

6. По-добре да насърчавате честността, отколкото да обезкуражавате измамата

„Повечето опити за ограничаване на измамата идват от разбирането за предимствата и недостатъците на проблема. Ако наказанията бъдат по-тежки, то по-малко хората ще се осмеляват да мамят. За съжаление обаче, няма доказателства, че този подход би имал евентуален успех. Помислете за смъртното наказание, например. До момента няма ясни свидетелства, че този вид присъда е намалила престъпността. Затова вероятно по-продуктивно би било да си зададем въпроса: Как бихме могли да помогнем на хората да останат честни?“

7. Честността е състояние на ума

„В един от експериментите си разделихме участниците в две групи. Попитахме едната дали ще успее да си спомни 10-те Божи заповеди, а другата - десет книги, които са чели в гимназията. След това ги накарахме да решат няколко матрици. Това, което открихме беше, че в групата, която трябваше да се сети за 10-те книги от гимназията имаше нормалните нива на нечестност, както при повечето хора. В другата група обаче участниците не излъгаха нито веднъж. Това е показателно, че малките напомняния на етичните стандарти могат да бъдат от голяма полза.“, обобщава Ариели.