Полезни латински сентенции за всякакви поводи

Наричат латинския „мъртъв език”, но мъдростта, изразявана чрез него още от времето на Римската империя, остава актуална и потребна и до днес. Предлагаме ви една кратка компилация от латински сентенции, с чиято помощ ще изпъкнете във всяка една ситуация.

1. Absentem laedit, qui cum ebrio litigat. – Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ.

2. Abussus abyssum invocat. – Бездната бездна зове; (една грешка повлича друга)

3. Adulatio vitiorum altrix. – Ласкателството е кърмачка на пороците.

4. Alta candunt odiis, parva axtolluntur amore. – Великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.

5. Alteri vivas oportet si vis tibi vivere. – Трябва да живееш за другите, за да живееш за себе си.

6. Amare et sapere vix deo conceditur. – Да е влюбен и да е мъдър не е дадено и на Бог.

7. Divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio. – Богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.

8. Et monere et moneri proprium est verae amicitiae. – Да мъмриш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство.

9. Gravissima est probi hominis iracundia. – Най-тежък е гневът на честния човек.

10. Homo, qui tacere nescit, nescit dicere. – Човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.

11. Incertus animus dimidium sapientiae est. – Съмнението е половината от мъдростта.

12. Inter os et offam multa accidere possunt. – Между устата и залъка много неща могат да се случат.

13. Nemo ignavia immortalis factus est. – Никой чрез леност не е станал безсмъртен.

14. Obsequium, amicos verita odium parit. – Угаждането създава приятели, а истината – врагове.

15. Omnis amans amens. – Всеки влюбен е безумен.

16. Pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe. – Живей в мир с хората, а воювай с пороците им.

17. Plerique metu boni, non innocentia. – Повечето хора са добри от страх, а не от добродетел.

18. Praemonitus Praemunitus. – Предупреден значи въоръжен.

19. Quae desiit amicitia, ne cipit quidem. – Приятелството, което е приключило, дори не е започвало.

20. Qualis vir, talis et oratio. – Какъвто човекът, такава и речта му.

21. Qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus. – Който живее само за себе си, другите с право считат за умрял.

22. Quid ipse sis, non quid habearis interest. – Важи какъв си, а не за какъв се смяташ.

23. Quid tibi fiery non vis, alteri ne feceris. – Не прави на другите това, което не искаш да се случва с теб.

24. Saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali. – Често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.

25. Sapienti sat. – Умният разбира и от малко.

Из „Латински сентенции и мъдрости” от Жорж Нурижан (1945)