Пролетта в стихове на български поети

На днешната дата, 20 март, настъпва астрономическата пролет. По този повод решихме да ви припомним едни от най-красивите български стихове за пролетта.

........

Пролет

Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.

Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.

Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.

Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.

Пролет! Всичко е засмяно!
И деца отрано стаят
по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.

Иван Вазов

***

Минзухар

Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.

На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?

О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!

А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?

Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.

Пейо Яворов

***

Пролет

Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се светлостта.

По полето, по горите,
под небесний синий свод,
вредом гледат ми очите
радост светла, нов живот.

Между брегове засмени
тече бистрата вода,
по ливадите зелени
блеят рунтави стада.

По дърветата цъфнали
с миризливи цветове
птички красни са запяли
с най-приятни гласове.

Всичко мене на душата
сладко шепне да се смея,
като птичките в гората
да се радвам и да пея.

Константин Величков

***

Гост

- Щърко, щърко дългокрак
ти при нас пристигна пак.
Но какво ни носиш тук
от далечен топъл юг?
- Нося слънце и цветя
и Ви водя пролетта.

Ран Босилек

***

Пролет

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разведрява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло слънце ясно -
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чурулика от зора,
а пък стадото овчички
хрупка росната трева.

И овчарят с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук-таме си агне припка
и се радва на тоз свят...

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Васил Н. Попович

Песента на синчеца

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто като радост.
Аз съм мило кат дете.

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Иван Вазов

***

Добре дошла

Излез и погледни
какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
са птиците запели.

И всеки млад листец,
и мсеки бял цветец
към слънцето нагоре
е чашчица разтворил!

По градове, села
добре си ин дошла,
зелена, свежа, росна,
ти, пролет цветоносна!

Елисавета Багряна

***

Пролет

Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.

Асен Разцветников