Тази ужасна сценична треска! Научете се да я контролирате

Познато ли ви е това тревожно присвиване под лъжичката, когато ви предстои публична изява? Напълно нормално е, но това не ви успокоява, защото знаете, че ще ви попречи.

Питър Майърс и Шан Никс са автори на книгата „Докато говорим: Как да спечелим точка и да я забием“. В нея те разкриват детайлни стратегии и методи, които помагат на представителите на деловия свят да станат по-ефективни и убедителни, при публичните си речи. Например - как да преодолеят страха си от изяви под светлините на прожекторите. Ето няколко ценни съвети и разсъждения от тях.

Това, което определя как ще се чувстваме в такъв важен момент, са нещата, на които отделяме внимание. От тази гледна точка, по подразбиране, мозъкът ще се фокусира предимно върху страха. Защо? Самите ние сме създадени така, че винаги да се оглеждаме за опасност. За десетки хиляди години, човешкият мозък е свършил страхотна работа, като внимава за неприятности, защото така ни предпазва от тях.

Ние фокусираме ума си чрез въпросите, които си задаваме. Мозъкът ни е готов веднага да отговори на тях, но когато сме изправени пред голяма аудитория, нещата стоят различно. В този момент повечето хора си задават въпроси, които ги карат да се съсредоточат върху собствения им страх, далеч от тяхната цел. Да помислим върху нещо типично, което може да се запитаме: „Те ще ми задават ли трудни въпроси?“. Така изпращаме тревожни сигнали до мозъка, след което той отговаря: „Да! Започват да се изнервят. Ти изпитваш панически страх, започваш да се потиш.“ Дори да отвърнем: „Готов съм, достатъчно!.“, то вътрешно усещаме точно обратното.“

Въпроси като „Какво пропускам?“ и „Ще зная ли отговорите на въпросите“ изглеждат интелигенти, но всъщност саботират важните. Отговорите им само ще доведат до негативна нагласа.

И така, какво е решението? Просто си задайте различен въпрос. Начинът, по който можете да запазите самоконтрол е да промените фокуса на въпросите, които се надигат вътре във вас. Задайте въпрос с предположение, с подразбиращ се отговор, чиято истина се приема за даденост.

Например, въпросът „Колко положителна е тази възможност?“, съдържа презумцията, че има нещо чудесно в перспективата, която просто все още не сте забелязали. По този начин ще подтикнете ума си да произвежда чувство на позитивност, а не ужас.

Задавайте си правилните въпроси преди всяка реч. Така програмирате вашия мозък целенасочено да открие истините, които ви дърпат напред, а не ви блокират.

Изграждането на подходящия добър въпрос в такъв момента е много специфично. Той трябва да съдържа презумцията, че ви принуждава да мислите за нови възможности – с други думи, не питайте „Ще успея ли?“, а „Как ще успея?“.

Бъдете настойчиви към този "диалог". След като получите отговор, питайте отново. Достатъчно дълго преди събитието анализирайте отново всичко, което може да се обърка във вашата реч.

Ако чувствате страх, когато сте изправени пред публика, имайте предвид, че начинът, по който се възприемате вие като лектор, ще се проектира и във въприятията на вашите слушатели. Човешките същества не просто събират факти, а ги тълкуват, за да разкажат една история и да има смисъл в нея.

Ето на какво трябва да се научите. Собствените ви вярвания създават значението. Вашите мисли са като очила, които тълкуват по свой начин всичко наоколо. А ето и нещо за самите вярвания – те винаги са истина за вас, независимо дали някой ги споделя или не. Например, ако мислите, че не можете да задържите вниманието на публиката, защото сте твърде нов, стар, млад, жена или мъж, това ще бъде вярно за вас.

Ако смятате, че има опасност да бъдете съден, нападан или осмиван, вашето възприятие е всичко, което има значение. Рецепторите в мозъка ви реагират по същия начин, без значение дали атаката е реална или не. Ако сте убеден в самия себе си, то вашият глас, тембър ще бъдат много по-спокойни.

Когато имате предишен лош опит от изнасянето на речи, то не го пренасяйте и за в бъдеще. Абстрахирайте се от случката и впрегнете всичките си усилия, за да се представите добре. Изхвърлете от ума си заключения от типа на „Никога не съм бил добър в това, няма и да бъда.“ Напротив, амбицирайте се и покажете на вас и всички, които ви слушат, че вие можете и не се страхувате!

Не винаги можете да контролирате събитията около вас и света наоколо, но можете да контролирате вашата вяра. Точно това променя и физическото ви състояние!