Традицията за коледното дръвче идва у нас с т.нар. немска Коледа през 1916 г.

В България коледното дърво идва с т.нар. немска Коледа през 1916 г. Това каза фолклористът проф. Георг Краев в интервю за „Фокус” във връзка с традициите при украсяването на коледно дърво.

 „Празникът е безкрайно древен и надникнем ли в дълбините на човешката култура ще съзрем един култ към дървото, защото древните са го осмисляли като център на своето живеене като онова, което се нарича световна ос”, заяви той като добави, че са разчитали на опора, която им позволява да различават две много съществени неща – да оразличаваме културата и дивотията.

„Ние имаме много свещени дървета между които ябълката, сливата, крушата, дъбът и разбира се елхата. Украсяването на елхата е доста късен период”, обясни проф. Краев.

По думите му, в България коледното дърво идва с т.нар. немска Коледа в 1916 г, когато българите възприемат и григорианския календар. „В българския календар коледното дърво е било представено на Бъдня вечер от онова, което се нарича бъдняк. Самото отрязване на бъдняка и полагането му в огнището е бил един строг и много добре спазван обичай”, поясни той, като посочи, че това ставало още на Малка Коледа след като минат коледарчетата и тогава момъкът в къщата, който вече е за женитба или пък младоженецът, ако няма момък, се обличал в празнично облекло и отивал в гората.

По думите му, там той започвал да дири специално дърво – цяр, което трябва да бъде тригодишно и близнило. „Отсичал откъм дебелия край дървото и след това го полагал в каруца. Дървото не трябвало да бъде носено на ръце и влачено по земята. След това се прибирал вкъщи, където го посрещало цялото домочадие, всички жени и моми, пременени празнично”, поясни Краев.

Той уточни, че като момъкът влизал в двора, заставал на къщните врата и питал: „Славите ли млада Бога?” Момите отговаряли дружно: „Славим, славим, добре ни дошъл.” Тогава ергенът влизал като казвал: „Аз вкъщи и Бог с мене”, а другите отговаряли: „Амин, дай Боже”.

„Този бъдняк е изключително важен в бъднивечерската обредност на българите. Той се полагал в огнището и трябвало да гори цяла нощ. Най-старата жена в къщата оставала будна и го пазела”, допълни още той.