„Социалната химия“ - фактор за успеха на брака

Все по-малко млади хора се женят в наши дни. В същото време изследвания показват, че сватбата и животът с партньор могат да бъдат едно от нещата, които са ни направили най-щастливи. "Да са женени прави хората по-доволни от живота спрямо другите, които са останали сами, особено по време на най-стресовите житейски периоди като кризата на средната възраст", припомня в материал в."Ню  Йорк Таймс". 

Как обаче да разберем дали халката е нещо подходящо за нас? Питър Пиърсън - терапевт на брачни двойки в САЩ и съосновател на Инситута на двойките в Менло Парк, Калифорния, казва, че успехът на брака се корени от три фактора, посочва Business Insider. Първият фактор е наличието на химия. Тя, разбира се, не е всичко, но ако я няма липсата й е много трудна за преодоляване. Особено ако я има повече за един човек, отколкото за друг. Трудно е да се създава страст, когато я няма на първо място, казва Пиърсън. 

Освен физическото привличане играе роля и друго, което Питърсън нарича условно "социална химия". Така назовава той начина, по който се чувстваме, когато сме в компанията на партньора. Това чувство може да се изследва още, като се вземат предвид наблюденията на канадския психолог Ерик Бърн. През 50-те и 60-те години на 20 век Бърн разработва модел, наречен "транзакционен анализ", с който се опитва да даде оценка как се чувстват двама души във връзка, докато си взаимодействат или обменят опит. Книгите му за модела стават бестселъри - "Игрите, които хората играят". Теорията му се основава в голяма степен на постулатите на Зигмунд Фройд, че всеки човек има три състояния на егото - на родител ("Това, на което са ме учили"), на дете ("Това, което чувствам") и на възрастен ("Това, което съм научил"). 

Когато двама души наистина си съотвестват, те се свързват по всяка от тези нишки.

Пиърсън дава насока на хората да откриват дали това може да стане на всяко ниво при тях, като им задава следните въпроси:

• Родителят: Имате ли сходни ценности и вярвания за света с тези на човека до вас?
• Детето: Забавлявате ли се заедно? Можете ли да бъдете спонтанни? Смятате ли, че партньорът ви е привлекателен? Обичате ли да пътувате заедно? 
• Възрастният: Мисли ли всеки от двамата партньори, че другият е умен? Добри ли сте в разрешаването на проблеми и решаването на задачи заедно?

В идеалния случай отговорите са положителни в трите показателя. Когато има несъвместимост, с времето се появява раздалечаване. На хората се налага да приемат действителност на несъвместимост. Появява се мислене като "ние сме наистина много различни хора. Ти си различен/а от този/тази, който/която исках да бъдеш. Имаме различни идеи, чувства, различни интереси". Различаването има два компонента - саморазличаване ("Това е, което съм аз и аз искам") и различаване от другия. На процеса може да се устои и двойките да запазят съвместимостта си. Но за да стане трябват усилия.