Маркетинг съвет от „Деф Лепард“

„Защо правят това?“, извиках на ухото на жена си, когато се появиха старите им снимки на големия екран. „Това е голяма грешка!“, казах.

Бяхме на концерт на „Деф Лепард“. Близо един част рок музикантите бяха невероятни на сцената, с подбор от парчетата, създаден да радва верните почитатели като мен: хитове, хитове и пак хитове. Плюс три от любимите ми песни от High 'n' Dry. Въпреки че съм бил на много от концертите им преди, бях предоволен. Вдигнаха ме във въздуха и ме завъртяха. (Твърде стар ли съм да се разкрия напълно и да кажа, че съм фен на групата от 1980 г.?)

Всичко беше много хубаво, но се учудих, когато 30-годишните снимки на бандата започнаха да се появяват на големия екран на концерта по време на първите тонове на песента „Hysteria”.

Защо? Времето минава през всички ни. Никой от нас не е онова, което бяхме на младини. За повечето в професионално отношение това няма значение. Все още можем да правим кариери, да управляваме компании и да се развиваме в сферата си на работа. Възрастта и опитът са конкурентно предимство за повечето, освен за някои професионалисти като модели, актьори, автори на ТВ шоу програми. И за рок бандите.

Повечето правим каквото можем, за да скрием белезите на старостта. Така че не можех да разбера защо групата показва стари снимки. В индустрия, почти изцяло отдадена на младостта, защо пренамерено биха насочвали вниманието към факта, че вече не са млади? Изглеждаше налудничаво.

След това почувствах потупването по гърба от съпругата ми. Тя искаше да ми каже нещо. Обърнах се и чух: „Грешиш. Огледай се наоколо“. Беше права. На публиката това й харесваше много. Монтажът, който се прожектираше, не само хващаше по-ранни периоди от кариерата на групата и отдаваше почит на Стив Кларк – създателят й, който почина през 1991 г. Тези стари снимки отвеждаха аудиторията назад към времето, когато тежкият опит и цинизмът все още не бяха заличили чувството й на невинност, вълнение и надежда. На екрана се показваха снимки на една красива „Деф Лепард“. Но с нашите очи ние не виждахме тях, а себе си.

Накрая на песента овациите звучаха различно. Еднакво бурни бяха, но определено различни. Погледнах към жена си, за да видя дали и тя бе забелязала. Тя кимна и ми каза на ухо „Радват се за бенда, но се радват и за себе си“.

Първоначалната ми реакция беше била погрешна. Крис Кийтинг – видео деизайнерът на бенда, беше използвал снимките, за да създаде искрена емоционална въръзка между изпълнителите и публиката. Изображенията и звукът играеха ролята на подсъзнателно внушение, че може всички да вървим по различни пътища, но накрая всички тръгваме по само един. Рокзвезди или не, всички сме заедно в това нещо, наречено живот. Да, понякога музиката е просто музика. Но за понякога, както бе за хората в публиката онази нощ и за мен, музиката може да има и по-специално значение. Тя може да бъде нещо много повече.

Такова може да бъде и всичко останало. Това, което бизнесът продава, без значение колко привидно неперсонално или излишно е, има по-голямо значение. Ресторантът не просто сервира ястия. Ако посреща и се отнася към гостите си добре, той може да стане любимото им място за хранене. Адресът, където имат най-много семейни спомени извън дома. Мобилното приложение не само съдържа снимки. То може да бъде носител на най-ценното притежание на тийнейджъра – фотоалбум на живота му.

Всеки бизнес може да предостави много повече на клиентите от само транзакция. Продуктите и услугите оставят трайно впечатление. Такова се постига с добро познаване на потребителите и предвиждане на желанията и нуждите им. Това може да означава фирмата да покаже уязвимост. Да се види в маркетинговата й стратегия, че продуктите й остаряват и са от много години на пазара, а той се променя. Че екипът й остарява. Но, определено си заслужава. Също както онези 20 000 души на концерта на „Деф Лепард“, клиентите ще реагират едновременно положително. Ще го направят не само заради нейната история, но и заради себе си. Заради естествения глад на човека да направи някаква емоционална връзка.

Всеки търси смисъл. Търси принадлежност към нещо голямо и добро. Търси усещане, че е част от нещо по-голямо от самия него. Създайте тази връзка и вече няма просто да управлявате бизнес. Ще променяте живота на хората.

Съвет на Джеф Хейдън – колумнист на американското сп. Inc.