Призив на деня: Не конс-умирайте!

Работете по-здраво, чувствайте се по-празни, купувайте повече, обеднявайте още... работете по-здраво...

Познато ли ви звучи? Това е общоприетата мъдрост на вездесъщата религия на повече, по-голямо, по-бързо, по-евтино, по-противно, сега, пише Умер Хак в Harvard Business Review. Според него проблемът е, че ако искаме истински човешки просперитет, способността да живеем живот, който не просто блести, а има значение – е, тогава тази мъдрост никога не е била правилна.

"Това е кошмарът, който се върти безмълвно в сърцевината на опърпаната американска мечта", написа той. И докато мечтата бива яростно изнасяна по света – и докато светът може и да е изкушен, въпреки мотаещото се наоколо подозрение, от нея си знаем урока: парадигмата, която трябваше да отведе в обетованата земя, вместо това ни отведе в земята на нарушените обещания.

Авторът предупреждава: Ако искате да живеете пълноценно по-добър живот, ще трябва да направите опасния избор да не се съгласите. Пълноценно изживеният живот не се измерва с дигитални приятели, дизайнерски лога или дебели пачки. Той се измерва с онова, което си изживял, което си струва за теб, и с това, което си струва за човечеството. Това е сърцето на еудаймонията – икономическа парадигма, основана на оползотворяването на човешкия потенциал. Нейната идея е да не се произвеждат и създават в безумни количества ненужни стоки и услуги. И да не се прави техен маркетинг. 

Наложи ми се да погледна назад към древна Гърция, за да открия име, което според мен улавя същността на концепцията, казва Хак. Ето как той вижда най-важните елементи на еудаймоничния живот:

Сблъсък. Преследването на заплатата като ежедневие е чудесен начин да прекараме живота си чувствайки се отчайващо неосъществени. Добрата работа не се мотивира от бляскави печалби, а от постоянното желание, както Стив Джобс е казал, да направиш пробив във вселената. Така че поемете дълбоко дъх и се целете право във възвишения връх на човешките постижения, докато стъпвате стабилно по грубия паваж.

Хора. В живота са важни хората, а не продуктите. Ако прекарвате 80% от вашето време в „продукта“, то вие не сте напълно живи. Дълготрайните взаимоотношения не се изграждат чрез общуване в мрежата, а чрез истинска грижа за хората. Това значи да инвестирате в тях, не само да им се усмихвате фалшиво. Следователно, ако искате да се свържете с тях, вероятно се налага да направите това, което е по-опасно от проста размяна на имейл адреси или бизнес игра на карти – трябва да установите трайна връзка.

Цел. Каква е основната причина да сте тук? Да завоювате поредния чифт дизайнерски джинси? Едва ли. Жигосването с търговски марки е за добитъка, стратегията е за игрички, а консуматорите са за "реализация на продукцията". Човешкият живот е за трайни резултати, не за краткосрочни печалби; оттук и започва кристално ясната цел. Кои човешки резултати сте дошли да преобразите?

Смелост. Правенето на компромис с миналото с прекалена готовност никога не създава бъдеще. То просто пресъздава миналото. Не можете да откриете плодородна нова земя, като се влачите и бъхтите тъпо и машинално след стадото. Трябва да промените курса си и да поемете в друга посока. Така че мечтайте на едро. Бъдете безнадеждно наивни. И упорствайте безстрашно.

Самоуважение. Ако обществото ви се побърква, от вас зависи да започнете да го поправяте. Ако вашата работа изсмуква душата ви и виждате как безмилостно вреди на хората и обществото, напуснете и правете нещо друго. Не, не е лесно – но вероятността е секирата да падне върху главите на следващото поколение "както-и-да-е-". Ценете своя вътрешен живот толкова, колкото цените външния си. Спрете да купувате в рамките на затворения кръг на самоотвращението ("Чувствате се неспокойни? Купете си това, сега!") и започнете да инвестирате вашите време, енергия, и въображение в действия, вместо във вещи.

Първото предизвикателство е да виждаме през празното обещание за разкош. Но второто, по-тежко предизвикателство, е да го оборим. За да съумеем това, ще ни се наложи да започнем да живеем еретично. Ще трябва не само да не вярваме в общоприетата мъдрост – ще ни се наложи да я предизвикаме!