Странният подход на Томас Едисън за наемане на служители

Наскоро написах материал за това как известният изобретател Томас Едисън е използвал кратката дрямка като инструмент за вдъхновение и нови идеи. Предвид начина, по който работи интернет, това означаваше, че всички мои профили в социални мрежи ще бъдат обсипани от стотици други статии за Едисън.

Повечето от тях не ме впечатлиха с нищо особено, но едно заглавие ми привлече вниманието: „Защо Томас Едисън е искал от кандидатите за работа да ядат супа пред него“. Чакай малко, помислих си, това е пълна лудост. Човекът сигурно е бил още по-луд, отколкото предполагат странните му навици за сън.

От публикацията на Андрю Мартин в The Medium става ясно, че Едисън е имал доста странен подход към интервюирането на асистентите, които са искали да работят в неговите лаборатории. Той ги е канил на обяд и винаги им е поръчвал супа.

„Причината за поръчването на супа е била, че изобретателят е искал да види дали кандидатите са добавяли сол и пипер преди да опитат ястието, или са изчаквали да го тестват, преди да продължат с подправките“, разказва Мартин. „Едисън е отхвърлял на момента кандидатите, които са прибързвали със солта, мотивирайки решението си с това, че не е искал да има служители, които разчитат твърде много на предварително изградени предположения. За Едисън хората, разчитащи на предразсъдъци, не са имали място в неговия бизнес, защото им е липсвало любопитството и желанието за задаване на въпроси, които играят ключова роля в иновациите“, обяснява той.

Луд ли е бил Едисън?

Този трик не би бил особено практичен в днешната бизнес среда. Освен това, използването на ресторантски ястия като инструмент за интервюиране на кандидати може да донесе противоречиви резултати, имайки предвид алергиите и диетичните предпочитания на съвременните хора. По-фундаменталният проблем обаче е, че цялата тази идея звучи налудничаво. Има ли нещо повече в този трик, освен ексцентричността на известен изобретател?

Макар че използването на супа за оценка на качествата на кандидати за работа очевидно не е особено добра идея, необичайният подход на Едисън към назначаването на нови служители ми напомни за редица скорошни проучвания за интервютата за работа, които показват, че идеята не на изобретателя не е била толкова налудничава, колкото изглежда на пръв поглед.

На първо място, важно е да знаете, че проучване след проучване разкрива, че интервютата за работа са почти безполезни в настоящи си вид. Самият процес по задаване на въпроси на хора, (дори и такива, които целят да покажат компетентност в дадена сфера), винаги облагодетелства добрите комуникатори и ги извежда пред хора, които може да са по-знаещи и можещи от тях.

Каква е алтернативата? Заключенията, до които стигат авторите на тези прочувания, е че може би по-добрият подход при подбора на служители е прякото тестване на техните умения и познания. Това може да стане под формата на изпитателна задача, прост работен проект или конкретен тест.

Не разказвай, а показвай

Иначе казано, изводът от изследванията е, че действията казват повече от думите. Това означава, че методът на Едисън със супата не е бил много далеч от истината. Начинът, по който хората подправят храната си кореспондира с поведенчески норми, влияещи върху други техни действия.

Изводът от всичко казано не е, че трябва да водите кандидатите за работа на обяд (освен ако не сте гладни), а че Едисон е бил наясно с една от основните истини за процеса по назначаване на нови служители. Ако наистина искате да разберете какво могат да предложат на вашата компания кандидатите за работа, то трябва да намерите начини да тествате способностите им да решават проблеми, с които се занимава вашата организация. Винаги може да получите по-добра представа за даден човек въз основа на това, което прави, в сравнение с това, което казва.

……………………..

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев