Шеф, пристрастен към драмата

Всички познаваме хора, които са пристрастени към драмата. Те процъфтяват в хаоса, получават енергия противоречията и изглежда се наслаждават на усещането, което изпитват, когато са в състояние на постоянен стрес и безпокойство. За съжаление, днес пристрастеността към драмата по-разпространена, отколкото когато и да е било в миналото, казва Скот Лайънс, клиничен психолог и автор на „Addicted to Drama: Healing Dependency on Crisis and Chaos in Yourself and Other“.

„Да бъдеш видян, чут и разбран са първични нужди. Когато тези нужди не бъдат удовлетворени, това предизвиква у човек определен тип поведение, което понякога е извън наш контрол“, добавя той.

Това е особено вярно, ако сте израснали в среда, в която е трябвало да крещите, за да може думите ви да бъдат чути на фона на семейния хаос. „Научавате, че шумът, интензивността и крайностите са начинът за оцеляване“, казва Лайънс.

Социалните медии често влошават нещата, тъй като тези платформи често възнаграждават драматичното поведение. Публикации, които включват гневни изблици или клюки често получават повече харесвания. И когато споделите негативна новина, повече хора обикновено я коментират.

„Започваме да научаваме стратегиите, които ви карат да се чувствате забелязани и това потвърждава отново модела. Чувстваме се добре и получаваме доза допамин, която казва на мозъка ни: „Продължавай да правиш това, защото ще задоволиш първичните си нужди“, разяснява Лайънс.

Драма на работното място

Ако драмата не ви привлича, често е възможно да се разграничите от нея. Какво обаче може да направите, ако тя е свързана с вашия шеф? Наличието на мениджър, пристрастен към драмата, може да се отрази негативно на работния ви ден и траекторията на цялата ви кариера. Лайънс казва, че мениджърите, които са пристрастени към драмата, ще проявяват фалшиво чувство за неотложност във всичко, което прави екипът, често прибягвайки до микромениджмънт и на задачите и резултатите на служителите.

„Усещането е, че ако не натискаме здраво, може да загубим печалби. Те ще измислят история, която да оправдава чувството за спешност. Наличието на шеф, който обича драмата, създава напрежение, защото в крайна сметка всичко се свежда до това дали ще дадете приоритет на заплащането или на вашето здраве и енергия“, казва Лайънс.

Да имаш шеф, който жадува за драма, е подобно на това да имаш родител, който обича драмата, . „Ако препитанието ви зависи от тази работа, може да ви бъде трудно да напуснете. Ако нямате избор и нямате автономност, има други стратегии“, обяснява той.

Стратегии за справяне с проблема

На първо място трябва да помислите как да се възстановите след работа. Например, прибирането вкъщи и гледането на новините по телевизията може да ви донесе още повече свръхстимулация. Вместо това Лайънс предлага да отидете на фитнес или да правите нещо, което изисква движение или практикуване на медитация. „Намерете процес, който ви освобождава от стреса, който трупате през деня“, казва той.

Друга стратегия е да планирате почивки през целия работен ден. Третата стратегия е да признаете, че пристрастяването на вашия шеф към драмата не е нещо лично.

„Вместо да бъдете засмукани от енергията на авторитетните личности, които са пристрастени към драмата, трябва да се върнете се към собственото си чувство за сила и време, което не се основава на тяхната вътрешна криза. Разберете, че един пристрастен към драмата шеф иска да ви въвлече в собствената си драма, защото това го кара да се чувства силен“, казва Лайънс.

„Можете да създадете граница, която казва: „Ще направя това, което се иска от мен, но няма да се присъединя, хвърляйки масло в огъня“, добавя той.

Лайънс оприличава пристрастието към драмата на изпиването на 10 чаши кафе наведнъж. „Може да обичате кафе, но нервната ви система ще бъде претоварена от кофеин. Не се чувствайте принудени да изпиете техните 10 чаши кафе. Отделете малко време, за да пиете вода. Настройте  енергията си и я отделете от тяхната“, съветва той.

…………………..

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев