Какво би посъветвал Марк Кюбан по-младото си Аз?

Поглеждайки назад, какво бихте казали на по-младото си аз? Вероятно, много неща. Нормално е да погледнете назад и да ви се иска да сте знаели тогава това, което знаете сега.

Какъв съвет би дал предприемачът и милиардер Марк Кюбан на по-младото си Аз?

Ето как собственикът на баскетболен отбор на „Далас Маверикс“ и звезда от предаването „Аквариум за акули“ (Shark Tank) отговаря на този въпрос в нов епизод на подкаста Bio Eats World.

Първата част от неговия отговор гласи:

„Иска ми се някой да ми беше казал да бъда по-мил. „Давай, давай; подготви се по-бързо, по-бързо…“ Това е начинът, по който звучах тогава. Ттрябваше партньорът ми Тод да ми каже: „Плашиш някои хора. Движиш се по-бързо, отколкото те обикновено вървят. Не може да се ядосваш“, отговаря той.

„Способността да продаваш е суперсила. Всеки основател на стартиращ бизнес трябва да може да продава: да обяснява логиката и ползите от дадена идея, решение или проект. Да може да помага на служителите да разберат ползите от нов процес. Да може да изгражда дългосрочни, взаимноизгодни отношения с доставчици, търговци и клиенти“, казва милиардерът.

Кюбан също смята, че да си мил е подценявана суперсила, особено за лидерите.

„Помислете за най-добрите шефове, които сте имали. Разбира се, може да са били взискателни. Може да са имали големи очаквания. Но не сте имали нищо против, защото сте знаели, че ги е грижа за вас. Вярвали са във вас. Те са били взискателни, защото са знаели, че сте способни да достигнете това ниво на представян. Макар че може да са били малко по-директни относно очакванията си, те са предали посланието по окуражаващ, уважителен начин. Накратко, те са били мили. Не меки и снизходителни, но мили“, обяснява той.

По думите му, когато човек се отнася добре с другите, те са по склонни  прощават грешките му.

„Ако сте мили, хората са по-толерантни към липсата на опит или умения. Те са по-склонни да работят с вас, да ви помагат, да ви насърчават и, ако сте лидер, да ви следват“, добавя Кюбан.

Той също така е категоричен, че заплащането и различните бонуси, които предлага едно работно място, не са достатъчни, за да накарат служителите да се чувстват уважавани и ценени.

„Осезаемите награди оказват влияние, но се отнасяйте зле към служителите – с неуважение, пренебрежение или неодобрение. Никаква осезаема награда няма да преодолее щетите върху чувството им за собствено достойнство“, обяснява Кюбан.

Във втората част на отговора си той посочва, че в крайна сметка счита, че е подходил правилно в кариерата си, тъй като винаги е бил фокусиран върху печалбата на компаниите, а не получаването на повишения.

 „Мислете за нещата по този начин: Главните изпълнителни директори на публични компании в крайна сметка се оценяват на база на способността им да увеличат печалбите на компанията и цените на акциите. Всичко останало – изграждане на корпоративна култура, навлизане в нови пазари, създаване на смели визии, е двигател на печалбите. Не можете да бъдете страхотен главен изпълнителен директор, освен ако не генерирате приходи, печалби и растяща цена на акциите“, категоричен е Кюбан.

„Нещата не са по-различни за собствениците на малък бизнес. Предприемачите в крайна сметка се оценяват по способността им да генерират печалби, защото без печалби вие нямате бизнес. Всичко останало – да правиш това, което обичаш, да вдъхновяваш другите, да връщаш на общността и т.н., идва след това“, казва още той.

……………..

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев