Предложение: Да се плаща на хората за ангажираност, не за време или свършен труд

„60 часа седмично. Толкова работя средно. Изглежда доста, но работата е най-голямото ми хоби и проектите са ми като деца. Така че 60 часа седмично за мен си е добре. Освен това броят на работните ми часове няма значение за мен, защото работя за себе си - имам бизнес. Безразлично е също къде точно работя или кога, стига да си върша нещата. И тъй като моят труд допринася за осъвременяването на личността ми, смятам, че „балансът работа-личен живот“ е една остаряла парадигма.“

Това коментира в сайта на американското списание Entrepreneur Юрген Апело – автор, лектор, предприемач и създател на фирмата Happy Melly в САЩ. Той казва, че предпочита  „да живее, докато работи“, а не да балансира между живота и работата. По думите му тази гледна точка е адаптирана вече от много други хора с творчески професии. В резултат се появяват работни атмосфери, съвсем различни от старомодните политики на фиксирано работно време. 

Неограничени дни почивка се дават на служителите от находчивите фирми. Тези фирми третират хората си повече като предприемачи, отколкото като наети лица. Работата от разстояние става норма с много бързи темпове. Това прави офисния труд неин антоним, който се свързва със „закотвяне“ на човека в офиса, към бюрото. 

„Това ме наведе на мисълта, че трябва да погребем концепцията за 40-часовата работна седмица“, казва авторът. И призовава: Не плащайте за резултати или за прекарани работни часове, а за ангажираност с работата!

Схемата със заплащане за резултати и по-голямо заплащане за по-добри резултати доведе до раздаване на бонуси сред висшите мениджъри и тези бонуси сринаха бизнеса на някои големи компании, казва Апело. Освен това, по думите му, тази схема уврежда конкурентността на услугите сред търговците. Когато на хората се плаща за краен резултат, те обикновено избягват експерименталното учене на работното място, защото опитите за нещо ново водят до провал, а провалът означава понижени доходи. Този тип поведение е обратен на начина, по който бизнесът трябва да се държи през 21 век, с висока оценка за обучението и иновациите. 

Моделът може да се преосмисли чрез плащане за отдаденост към работата, при което безсмислените 40-часови или 36-часови времеви рамки се заменят от степен на обвързаност. Апело възнаграждава екипа на фирмата си на базата на „степен на ангажираност“.

Той е определил 5 степени. Степен 5 е от 100% ангажираност. Основава се на следното разбиране на работодателя: парите, които ти плащаме, са твоят единствен източник на доходи. Ти не си финансово подкрепен от друг източник и не опитваш да развиеш собствен бизнес успоредно. Затова ние очакваме от теб пълна ангажираност на времето и силите ти, на творческата ти енергия, в полза на нашата фирма. И плащаме най-много за това. 

Степен 4: 80% ангажираност: Получаваш парите си най-вече от нашата фирма, като имаш минимална финансова подкрепа и от други проекти. Или си запазваш малко време да развиваш собствен бизнес. Очакваме от теб висока степен на ангажираност с работата при нас. И плащаме за нея. 

Степен 3: 60%: Това, което ти плащаме, е повече от половината от дохода ти. Очакваме обикновено да даваш приоритет на работата си за нашшата организация.

Степен 2: 40%: Очакваме обикновено да даваш приоритет на другия ти работодател или лични ангажименти.

Степен 1: 20%: Очакваме винаги да даваш приоритет на другия ти работодател или лични ангажименти.

Най-много плащаме на тези, които ни дават всичко от времето, идеите, потенциала, физическите си сили и енергията си.