Сложни психологически феномени, които обясняват човешкото поведение

Вземаме десетки решения всеки ден. За повечето мислим, че са рационални, но често те не са. 

От избора с какво да се нахраним, до голяма професионална промяна - налага се да решаваме постоянно. Проучвания показват, че има редица когнитивни (познавателни) пречки, които влияят в този процес и определят поведение ни. Те може да ни карат да предприемаме действия, убедени в собствената си правота, които са всъщност в наш ущърб.

Авторите на Bussines Insider съставиха списък с 20 от най-често срещаните пристрастия, които може да влошат процеса на добро решаване при всеки човек. Това са сложни психологически феномени, за винаги които може да прочетете по-подробно. Изброени накратко, те са следните:

Закостеняло мислене. Често някои хора разчитат прекалено на първичната информация, с която са се сдобили преди години и която са приели. Те не искат да се откажат от нея. 

Евристика, в която се надценява стойността на дадена информация. Понякога надценяваме значимостта на дадена информация, с която разполагаме. Човек например може да заяви, че пушенето изобщо не е вредно, тъй като познава някой, "който е живял 100 години, въпреки че е пушил по 3 кутии цигари на ден".

Следване на популярните мнения и идеи. Вероятността човек да приеме дадена идея нараства с увеличаването на броя на хората, които вече вярват в нея. Това е форма на групово мислене, позната на социалната психология. Тя е в основата на ниската продуктивност, ако става дума за срещи в професионална обстановка. 

Сляпо петно, или неспособност да разпознаем собствените си предразсъдъци. Това е вид пристрастие, само по себе си. Много по-лесно е да забележим пристрастията, които другите хора проявяват, отколкото да приемем, че ние също не сме обективни. 

Оправдаване на собствените избори на всяка цена. Случва се, когато изберем нещо, да сме привидно доволни от своя избор, дори и ако забелязваме очевидните му недостатъци. Например, един собственик на куче си мислил, че неговият домашен любимец е най-добрият, по-добър от всички други кучета, въпреки че от време на време хапе хора.

Илюзии, породени от натрупване и повторение. Изпитването на такива е тенденция, която ни кара да виждаме несъществуващи модели и схеми, които да свързват произволни събития. Тя е в основата на много самозаблуди и заблуди в хазарта, като тази, че шансът да ударите червено е по-нисък след поредица от червени.

Подвластност на потвърждаващо пристрастие. Склонни сме да обръщаме внимание само на информацията, която потвърждава и засилва нашето вече формулирано разбиране за нещата.

Консервативни пристрастия. Този тип пристрастия са в основата на избора на някои хора да пренебрегват нови доказателства, за сметката на по-стари такива. Замислете се сами колко време е отнело на хората да приемат, че Земята е кръгла, след като вече са вярвали, че тя е плоска.

Информационни пристрастия. Това е склонността да търсим допълнителна информация, дори когато тя не ни е нужна. Изобилието от информация не винаги е нещо положително. Има случаи, при които хората правят по-добри предположения, когато имат по-малко информация.

Ефект на щрауса. Решението да игнорираме и отбягваме негативна и опасна информация, "закопавайки главата си в пясъка".

Пристрастия към крайния резултат. Случват се, когато оценяваме решението си, след като вече виждаме крайния резултат, без да анализираме как се е стигнало до него и как са изглеждали нещата в момента на вземането на решението, когато не е било ясно какво може да стане и какви вреди да има. Например, фактът, че сме спечелили от ролетка не означава, че решението да заложим къщата си е било много разумно, нали?

Прекалена самоувереност. Някои хора надценяват своите възможности и това ги кара да поемат по-големи рискове в своето ежедневие. Експертите са по-податливи на този вид пристрастие, тъй като те са по-убедени в своята правота.

Плацебо ефект. В най-общи линии той се свежда до вярата, че нещо има добър ефект и полезни последствия върху нас, като самата вяра в това е достатъчна то наистина да има, като всъщност няма. В медицински експерименти хора, получили вещества без лечебен ефект, представени им като лекарства (измислени безвредни "медикаменти"), често са изпитвали същите психологически ефекти като тези, които са приемали истинските лекарства. 

Про-инновативно пристрастие. Има крайни привърженици на иновацията, които често надценяват ползите от нея и подценяват ограниченията й. Те вярват, че иновацията е положителна, сама по себе си, а понякога тя не е. Има и такъв момент. 

Затруднения с приемането на промените. Това е тенденцията да разглеждаме новата информация по-критично и по-внимателно от старата. Инвеститори, например, понякога започват да вярват, че пазарът винаги ще изглежда по начина, по който изглежда в момента, и това ги кара да правят грешки.

Очебийност. Склонността да се концентрираме в най-лесно разпознаваемите и характерни според нас лично черти на даден човек, случка, идея. Или когато си мислим за смъртта и се страхуваме от възможността да бъдем разкъсани от лъв, въпреки че вероятността да умрем при катастрофа е статистически значително по-висока. Свързваме ужаса на смъртта с ужаса от лъвовете. 

Селективно възприятие. Позволяваме на очакванията ни да повлияят на начина, по който възприемаме света. Експеримент, в който участвали два колежански отбора по американски футбол от различни университети, е показал че и накрая членовете и на двата тима са смятали, че техните противници са направили повече нарушения.

Използване на стереотипи. Става дума за очакването група от хора, или един отделен човек, да притежават определени качества. Понякога го имаме без да разполагаме с никаква информация за тях. Стереотипите ни помагат бързо да идентифицираме непознатите като приятели или противници, но хората са склонни и да злоупотребяват с тяхната полезност.

Пристрастие към успеха. Това е грешка, която идва от фокусирането само върху успешните примери. Например, може да си помислим, че да бъдеш предприемач е много лесно, защото не сме чули за тези, които са се провалили.

Любов към нулевия риск. Социолозите са открили, че всички хора много обичаме сигурността - дори и ако тя е контрапродуктивна. Понякога се заблуждаваме, че като елеминираме риска напълно, няма да има шанс да бъде нанесена вреда.