Красотата излиза от каноните на модата

В последната кампания на италианската марка „Дизел” тя има възрастта, ръста, силуета и красотата на останалите манекени, които позират до нея в джинсови облекла. С изключение на факта, че тази красива млада жена, кльощава и полуоблечена, има тъмна кожа на бели петна. Уини Харлоу (истинското й име е Шантел Браун-Йънг) е новата звезда на модата. Тя е с витилиго – заболяване, което предизвиква депигментация на кожата и което засяга между 0,5 и 1% от хората в света, пише френският "Монд" в текст, посветен на новите лица и новите представи за красота в модата. 

В модната индустрия с нейните високи изискания, канадският модел вече има много изяви. Тя е муза на испанската марка „Десигуал”, тя въплъщава тази зима специалната красота в британското списание  i-D и е сред 100 значими личности на 2015 на списание Dazed & Confused.

В царството на непостижимата красота, фотошопа и по правило нереалността, може ли шикът да излезе от каноните на модата? Появява се ново поколение нетипични манекени, които провокират представите за това, което доскоро се смяташе за „чудовищно”.

През последния сезон „Дизел” вече използва уникалната красота на Джилиан Меркадо. Болно тяло, върху което тя си връща контрола, като го показва в социалните мрежи.  

Днешната мода търси нетипични лица – като Моли Беър, която закри ревюто на „Шанел”. „Изглежда като излязла от научно-фантастичен филм, нещо като Е.Т. на красотата” според Карл Лагерфелд.

При артиста и манекен Бойчайлд странността достига до крайности. С бели лещи, огромни татуировки и провокация към половете, тя играе с понятията за красиво и грозно, мъжко и женско.

За Шайен Оливър, създател на марката „Хууд бай еър”, чиято муза е Бойчайлд,  прогресисткото преосмисляне на модата минава през критически прочит на каноните и стереотипите, естетиката и половете. „За мен жените са воини, а мъжете – пауни и тази неопределеност у Бойчайлд е очарователна”, казва тя.  

Не за пръв път модата залага на нетипични лица и тела, които притесняват и разширяват границите на „благоприличието”. Ейми Мълинс, американски манекен и атлет с два ампутирани крака, дефилира за Александър МакКуин през 1998 г. Джон Галиано пресъздаде през 2006 г. модерно фрийк шоу с джуджета, гиганти, млади и стари.

„Това изследване на различността е присъщо на всяко търсене на красотата в модата. Това е игра на привличане-отблъскване, винаги дълбоко срещу нормите, което позволява да се развиваш и на вървиш напред с критичен поглед”, казва модният експерт и преподавател Серж Кариера. „След изваяните и блестящи тела от 1980-те, след модата на слабите юношески тела от 2000-те, сега сме в търсене на красотата извън нормите. Търси се деконструкцията и възвръщането на красотата, откъдето идва и популярността на татуировките”.

В глобализирания свят се появява глад за индивидуалност, дори и в индустрията „фаст фешън”. Все повече тялото се приема като терен за трансформации, пояснява социологът Робер Богдан, автор на книгата „Фабрика за чудовища”.

Никола Формичети,  артистичен директор на „Дизел” смята, че „красотата, каквато модата я определяше, вече не е актуална”. Преди година при представянето на първата му кампания за „Дизел” – смесица от всякакви типове хора, той обяви, че няма да търси конвенционални манекени, а „готини хора”, „модерни герои”.

В тази нова тенденция няма идеализъм. Формичети винаги е бил привлечен от малко или повече нетипични тела (той е обличал певиците Брук Кенди и Лейди Гага), защитавайки това, което американците наричат „принцип на всеобхватността” – отказ за изключване на някого заради вида му. Но той прилага и рецепта за успех, основана на привидна демократизация на затворения моден свят. Всички имат достъп, поне по принцип – хубавата блондинка в инвалидна количка (носи размер 36 обаче), брадатата жена (все пак секси).  

Мощна маргетингова техника, която придава на покупката „по-дълбок смисъл, емоция”, по думите на директора по комуникациите на „Десигуал” Борджа Кастресана. Нещо като „Бенетон”, които през 1980-те години, представяха новаторски един мултикултурен свят.

„Вече не става дума за създаването на непостижим идеал”, а за представяне на хора „с истински истории, които притежават истинска смелост”, казва Формичети.

Манекенът вече не е 2D личност от гланцова хартия, а човек, който оставя истински отпечатък от пот и кръв, докато напредва в живота. Както всички.